Сега обаче нямаше други Сапфири с него. Поне Гюс не видя.
Крийм вкара Хъмъра в гаража, далеко от дъжда. Угаси двигателя и се измъкна иззад волана. От устата му като захапано стръкче или сламка стърчеше надъвкано парче пастърма. Сребърните му зъби проблеснаха в усмивка.
- Здрасти, Мекс.
- Успя значи.
Крийм заразмахва късите си ръце.
- Твоят остров тука съвсем се е сговнил.
- Шибаният хазяин е страшна гад - съгласи се Гюс.
- Кръвопиец, а?
Като привършиха със светския разговор, последва обикновено ръкостискане, без гангстерски тарикатлъци. Двамата не сваляха очи един от друг.
- Соло ли движиш? - полюбопитства Гюс.
- Само този път - отвърна Крийм и попривдигна панталоните си. - Трябва да се държат под око работите в Джърси. Не допускам да си сам.
- Никога.
Крийм взе да се озърта и да кима, а като не видя никого, рече:
- Крият се. Аз съм точен.
- А пък аз съм внимателен.
Крийм го награди с усмивка. После отхапа края на пастърмата.
- Искаш ли малко?
- Добре съм си засега - отказа Гюс. Нека Крийм мисли, че той се храни добре и редовно.
Крийм заджвака пастърмата и уточни:
- Това е кучешка храна. Набарахме един склад с цял неразпечатан товар храни за домашни любимци. Не знам какво има в това тука, но е някаква храна, нали разбираш. Ще направи козината ми лъскава, ще ми почисти зъбите, такива работи. - Крийм излая няколко пъти и се ухили. - Консервите с котешка храна са много трайни. Можеш да си ги носиш насам-натам. Имат вкус на пастет.
- Храната си е храна - вметна Гюс.
- И дишането си е дишане. Я ни виж само. Двама махленски келеши. А още си гепим. Още джиткаме. Всички други, дето си мислеха, че градът е техен, нежните душици, дето нямаха истинска гордост, нямаха територия - де ги сега? Живи трупове.
- Немъртви.
- Както казвам аз, Крийм винаги се издига отгоре[18] - пак се разсмя, може би малко пресилено. - Харесва ли ти колицата?
- Как я зареждаш?
- В Джърси имаме още няколко работещи помпи. Скива ли решетката? Като зъбите ми е. Сребърна.
Гюс погледна. Предната броня на Хъмъра наистина беше посребрена.
- А, ето това ми харесва - каза той.
- Второто ми желание са сребърните джанти. Е, не искаш ли да изкараш вече твоите подкрепления тука, та да не си мисля, че ще ме оберат? Дойдох на добра воля.
Гюс свирна и Нора се показа иззад една количка за инструменти с Щайер полуавтомат в ръка. Свали оръжието и спря на безопасно разстояние от тридесетина стъпки.
Хоакин влезе през някаква врата със спуснат пистолет. Не можеше да прикрие накуцването си; коляното още го мъчеше.
Крийм разпери ръце и ги приветства на срещата.
- На работа, а? Трябва да прекося скапания мост, преди ония пак да изпълзят навън.
- Покажи и разкажи - отговори Гюс.
Крийм заобиколи колата и отвори багажника. Четири талашитени сандъка от някой „Ю-Хоул“ склад, претъпкани със сребро. Гюс измъкна единия за проверка - пълен беше със свещници, прибори, декоративни урни, даже няколко позацапани кюлчета с печат от монетния двор.
- Всичко е чисто, Мекс. Висока проба. Без медни примеси. Намира ми се някъде и тестер. Ще ти го дам безплатно.
- Как натрупа всичко това?
- С месеци събирах скрап, като вехтошар някакъв, пазех го. Имаме си метал, колкото ни трябва. Знам, че искаш тоя боклук, за да изтребваш вампирите. Аз лично предпочитам пищовите. - Крийм погледна оръжието на Нора и додаде - Големите пищови.
Гюс поровичка из среброто. Трябваше да претопят предметите, да ги изковат, да направят всичко по силите си. Никой от тях не разбираше от обработка на сребро. Но мечовете, с които разполагаха, нямаше да траят вечно.
- Мога да те отърва от всичко това - каза Гюс. - Искаш ли огнева мощ?
- Само това ли продаваш?
Крийм оглеждаше не само оръжието на Нора, а и нея самата.
Гюс отговори:
- Имам батерии, акумулатори, такива работи. Това е горе-долу.
Крийм не откъсваше очи от Нора.
- Гологлава е като ония работници в лагерите.
- Защо говориш за мен, все едно ме няма? - попита Нора.
- Може ли да погледна желязото? - отвърна Крийм със сребърна усмивка.
Нора му го даде. Той пое Щайера с алчно изражение и насочи вниманието си към него. Освободи затвора и пълнителя, провери как се зарежда и върна всичко на място. Съгледа една лампа на тавана и се престори, че стреля по нея.
18
Игра на думи - фамилията Крийм се произнася като „сметана“ или „каймак“, Creem и cream (Бел. прев.)