Изглеждаше, че се движи бързо, но бе изминала само трийсетина метра, когато Кортес каза:
— Добре, Бованович, лягай по корем и не мърдай.
Оставаха десет секунди, но тя или не го чу, или искаше да измине още малко от разстоянието. Тъкмо когато се намираше в най-високата точка на един скок, взривът блесна като светкавица и избуча; нещо голямо я удари под врата, обезглавеното й тяло се завъртя и политна в пространството, подире му се проточи червено-черната спирала на моментално замръзналата кръв, която полека се свлече на земята — една пътечка от кристален прах… Всички я заобикаляха, додето събирахме камъни да покрием лишената от всякакви сокове маса на мястото, където свършваше „пътечката“.
Тази вечер Кортес не ни чете лекции, дори не се появи за вечерната кльопачка. Ние бяхме много вежливи един към друг и никой не се боеше да говори за станалото.
Легнах си с Роджърс — всеки гледаше да се приюти при добър приятел — но единственото, което й се искаше, бе да плаче; рева толкова дълго и толкова силно, че накрая разплака и мен.
7.
— Огневи екип „А“ — тръгвай!
Бяхме дванайсетима и напреднахме в неравна редица към учебния бункер. Намираше се на километър от нас, пътят до него бе грижливо подготвен и осеян с препятствия. Би трябвало да се придвижваме доста лесно, след като ледът бе почистен от полето, но дори и след десетдневни тренировки, бяхме в състояние само леко да подтичваме.
Носех гранатомет, зареден с учебни гранати с мощност една десета от микротона. Лазерните „пръсти“ на всички ни бяха нагласени на 0,8 — не по-силни от лъча на фенерче. Това бе учебна атака — бункерът и роботът, който го отбраняваше, струваха прекалено скъпо, за да бъдат използвани еднократно и след това да бъдат изхвърлени.
— Екип „Б“, последвайте ги! Водачите на екипи да поемат командването.
Приближихме купчина камъни на половината път до бункера и Потър, водачът на моя екип, рече:
— Спри и се прикрий!
Струпахме се зад грамадата от скални парчетии и зачакахме екип „Б“.
Едва различими в почернелите си скафандри, дузината мъже и жени прекосиха безшумно край нас. Веднага щом ни отминаха, те се затичаха наляво, встрани от полезрението ни.
— Огън!
Червени кръгове светлина затанцуваха на около половин клик9 разстояние, там, където бункерът едва се забелязваше. Обсегът на учебните гранати бе петстотин метра; можех да извадя евентуално късмет, затова насочих гранатомета си към бункера, повдигнах го на четирийсет и пет градуса и изстрелях залп от три гранати.
Ответният огън от бункера започна още преди падането на моите гранати. Автоматичните му лазери не бяха по-мощни от тези, които използвахме и ние, но директно попадение можеше да дезактивира зрителния ти конвертор и да те ослепи временно. Мнимият враг биеше напосоки, огънят му дори и не доближи балваните от замръзнал газ, зад които се криеха някои от нас.
Три ярки магнезиеви светкавици блеснаха едновременно, на около трийсет метра от бункера.
— Мандела! Мислех си, че си добър с това нещо.
— По дяволите, Потър, то стреля само на половин клик разстояние. Като се приближим, ще ги стоваря всичките отгоре му, сто процента.
— Дано!
Не отвърнах нищо. Тя нямаше да е вечно водач на екип, я. Пък и не беше лошо момиче, преди властта да й замае главата.
Тъй като гранатометчикът е заместник на екипния водач, бях включен на честотата на радиостанцията на Потър и можах да чуя разговора й с екип „Б“.
— Потър, тук е Фриймън. Имате ли загуби?
— Тук — Потър, не, изглежда огънят е съсредоточен.
— Да, ние загубихме трима. Намираме се в една долчинка на около 80–100 метра от вас. Можем да ви прикрием, когато сте готови.
— Добре, започвайте — последва леко изщракване. -Екип „А“, следвайте ме.
Тя се измъкна иззад камъните и включи слабия розов светлинен буй под енергийната си раница. И аз включих своя и затичах до нея, а останалата част от екипа се разгърна зад нас във формата на клин. Никой не откри огън, а екип „Б“ ни прикриваше.
Единственото, което чувах, бе дишането на Потър и тихото хрущене на собствените си стъпки. Не виждах почти нищо и затова превключих с език зрителния си конвертор на втора степен. Получи се малко размазан, но достатъчно ярък образ. Изглежда, че бункерът бе приковал здраво екип „Б“ към земята и го въртеше на шиш. Отвръщаха единствено с лазерен огън. Сигурно бяха изгубили гранатометчика си.
— Потър, тук е Мандела. Не трябва ли да отклоним малко огъня от екип „Б“?
— Веднага щом намеря подходящо прикритие. Съгласен ли си? Редник?