Не можех да откъсна очи от датата 20 март 2007-ма, която стоеше най-отдолу на разписанието. Бях в армията от десет години, макар и да ги усещах като по-малко от две. Дължеше се на ускорението на времето, разбира се. Дори и при тези колапсарни скокове пътуването от звезда до звезда подяжда календара.
След тоя рейд навярно щях да си заслужа пълната пенсия — ако оцелея при нападението и ако не променят регламента. Ветеран с двайсетгодишна служба, само на двайсет и петгодишна възраст.
Стот вече обобщаваше, когато на вратата се почука — беше един-единствен, силен удар.
— Влез — каза той.
Младшият лейтенант от флота, когото познавах бегло, без да изрече нито дума, подаде на Стот лист хартия. Додето Стот четеше, остана прав и отпуснат, с израз на точно премерено високомерие. Практически, Стот не му бе пряк командир, а и всички във флота така или иначе го ненавиждаха.
Стот върна листа на младши лейтенанта и ни погледна сякаш през него.
— Поставете отделенията си в готовност, противоракетната маневра ще започне в 20,10 часа или след петдесет и осем минути! — той изобщо не погледна часовника си. — Целият личен състав да бъде в ускорителните клетки в 20,00. Ми-и-ирно!
Надигнахме се и без желание отвърнахме в хор:
— Майната ви, сър.
Идиотщини.
Стот излезе с широка крачка от залата, последван от самодоволно усмихнатия младши лейтенант.
Завъртях пръстена си на положение 4, честотата на помощник-командира на групата си и заговорих:
— Тейт, тук е Мандела.
Всички останали в залата вършеха същото.
От пръстена долетя тенекиен звук.
— Тук е Тейт. Какво има?
— Събери хората и им съобщи, че в 20,00 трябва да са в клетките. Маневра за отклонение.
— Лайнари. Бяха ни казали, че дотогава има още много дни.
— Предполагам, че се е случило нещо. Може би комодорът12 е родил някоя нова гениална идея.
— Комодорът да си я навре… В залата ли си?
— Да.
— Донеси ми една чаша, като идваш насам, става ли? С малко захар.
— Добре. Ще дойда след около половин час. Всички се бяха насочили към машината за соя. Наредих се на опашката зад ефрейтор Потър.
— Какво мислиш за всичко това, Меригей?
— Аз съм само един ефрейтор, сержант. Не ми плащат да…
— Да де, да де. Но те питам сериозно.
— Ами, може и да не е чак толкова сложно. Може би комодорът иска отново да изпробваме клетките.
— Още веднъж, преди истинските действия?
— Ъхъ. Може би — тя си взе чаша и духна в нея. Изглеждаше разтревожена, една бръчица делеше пространството между веждите й. — Твърде възможно е тауранците да разполагат с още един кораб, който да ни причаква някъде. Чудя се защо не процедират като нас, на Старгейт.
Вдигнах рамене.
— Старгейт е друга работа. Необходими са седем или осем крейсера, непрекъснато в движение, за да покрият всички възможни изходни ъгли. Не можем да си позволим да охраняваме повече от една черна дупка, те — също.
— Не знам — тя не допълни нищо, докато наливаше чашата си, после продължи: — Може би сме налетели на техния вариант на Старгейт. А може пък да имат десет пъти повече кораби, сто пъти повече. Кой ги знае?
Напълних две чаши, сложих им захар и запечатах едната.
— Няма как да разберем.
Върнахме се на масата, като внимавахме соята да не се разплиска от високата гравитация.
— Може на Сингх да му е известно нещо — рече тя.
— Сигурно. Но мога да се свържа с него само чрез Роджърс и Кортес. А Кортес ще ме хване за гърлото, ако се опитам да го обезпокоя тъкмо сега.
— О, аз мога да се свържа със Сингх направо. Ние… — тя ме погледна много сериозно и се понамръщи малко. — Приятели сме.
Сръбнах малко от горещата соя — сярна киселина! — и се опитах да изразя безразличие.
— Значи там изчезна в сряда вечерта, а?
— Трябва да проверя кога са ми нарядите — рече тя и се усмихна. — Мисля, че в понеделниците, срядите и петъците от месеците, които имат „р“ в названието си. Защо? Да не би да не одобряваш?
— Ами… по дяволите, нищо подобно, разбира се, че не. Но той е офицер. Офицер от Флота!
— Придаден е към нас, следователно отчасти е в армията — тя завъртя пръстена си и рече: — Управлението! — И към мен: — Ами ти и тази малка и любвеобилна мис Хармъни?
— Не е едно и също.
Тя прошепна някакъв код на Управлението в пръстена си, после се обърна към мен:
12
Военноморско и военновъздушно звание, равнозначно на бригаден генерал, в случая става дума за командира на кораба — б.пр.