Към първата страница бе прикрепено малко парче хартия. Всички останали листи бяха безукорно бели под напечатаните букви, само това листче беше пожълтяло с годините и бе пооръфано по краищата.
Почеркът ми бе познат, прекалено познат, дори и след толкова време. Датата бе отпреди 250 години.
Премигнах и очите ми неочаквано се изпълниха със сълзи. Нямах никаква причина да предполагам, че тя е още жива. Но и не бях сигурен, че е мъртва, не и преди да видя датата.
— Уилям? Какво ти…
— Остави ме на мира, Чарли. Само за минутка. Избърсах очи и затворих папката. Не биваше дори да прочета проклетото писмо. След като се отправях към нов живот, трябваше да оставя призраците на миналото зад гърба си.
Но дори и съобщението от онзи свят е своего рода контакт. Отново отворих папката.
11 окт. 2878
Уилям,
Всичко това е в твоето лично досие. Но след като те познавам, зная, че би могъл да го изхвърлиш, така че се погрижих писмото да стигне до теб.
Очевидно е, че оживях. Може би ти също ще оцелееш. Ела при мен.
От документацията научих, че си на Сейд-138 и няма да се върнеш още няколко века. Това не е беда.
Аз отивам на една планета, наричана Мидъл Фингър25, петата от системата на Мизар. Намира се на два колапсарови скока разстояние, десет месеца субективно време. Мидъл Фингър е нещо като светилище за хетеросексуалните. Наричат я „база за евгенистичен контрол“.
Но това не е важно. Ние — аз и още петима ветерани, събрахме накуп всичките си спестявания и купихме от UNEF една свръхсветлинна совалка. Използваме я като „машина на времето“.
И тъй, аз съм на релативистичен режим и те чакам. Единственото, което трябва да направиш, е да изминеш пет светлинни години и да дойдеш на Мидъл Фингьр, много бързо. На Всеки десет години остарявам с един месец. Ето защо, ако още следваш разписанието си и си жив, когато дойдеш тук, ще съм само на двайсет и осем години. Побързай!
Не намерих никой друг и не желая другиго. Пет пари не давам дали си на деветдесет или на трийсет години. Ако не мога да бъда твоя любима, ще бъда твоя медицинска сестра.
Меригей.
— Барман?
— Да, майоре.
— Да знаеш някаква планета на име Мидъл Фингър? Дали още съществува?
— Разбира се. Къде ще се дене? — Разумен въпрос. — Много хубаво кътче. Планета-градина. Но някои хора я намират за малко скучна.
— За какво става дума? — попита Чарли. Подадох на бармана празната си чаша.
— Току-що открих мястото, където ще отидем.
Епилог
Извадка от „Ню Воис“, Пакстън, Мидъл фингър,
24–6
14/2/3143
ВЕТЕРАНКА СЕ СДОБИВА С ПЪРВА МЪЖКА РОЖБА
Меригей Потър-Мандела (ул. Поуст Роуд 24, Пакстън) в петък роди хубаво момченце с тегло 3,1 кг.
Меригей твърди, че е втората по „старост“ жителка на Мидъл Фингър, след като била родена през 1977-ма. Тя е участвала в по-голямата част от Вечната война и след това е чакала своя мъж в субсветлинна совалка в продължение на 261 години.
Момченцето, което още няма име, се появи на бял свят вкъщи с помощта на приятелката на семейството — д-р Даяна Алсивър-Мур.
Редник Уилям Мандела не искаше да воюва
Ала като един от най-добрите и умни войници на Земята, той заедно с останалите негови отлични и разностранно обучени кадри, бе въвлечен в междузвезден конфликт.
Сраженията с тауранците бяха най-малкият му проблем, докато се мъчеше да се издигне до званието майор. Препускайки между звездите, по-бърз от светлината, той старееше с месеци… докато Земята старееше с векове.
И макар че войната в Космоса беше истински ад, майор Мандела скоро откри, че тя не може да се сравни с ужаса да се върнеш у дома след 1200 бурни години.
След хиляда години майор Мандела се бе научил да се справя
Той можеше да се справи със свирепостта на чуждоземните тауранци…
Той можеше да се справя със свръхнатоварения процес на обучение, който натика в ума му цялата военна история на Земята…
Той можеше да понесе загубата на крака си и дългото чакане за регенерация…
Той можеше да се справи с полк от лесбийки и хомосексуалисти, които го смятаха за извратен…
Ала когато изпратиха неговата любима в друго време, майор Мандела започна сериозно да се замисля за какво се бие!