— Нещата не са толкова прости. Един-единствен път споменах за това, и то много издалеко, със заобикалки.
Лесли се наведе напред, сякаш за да провери дали касетата се върти.
— Пред Теса ли?
— Теса беше като идеално проектирана машина, на която липсват половината зъбни колела. И преди да загуби детето си, тя леко откачаше, всъщност нищо особено. — За да бъде предателството му по отношение на Теса пълно, Удроу си спомни как Портър Колъридж, седнал в частния си кабинет, му бе предал устно указанията на Пелегрин. — Ала след това… трябва да ви кажа… с най-голямо съжаление, че… тя напълно се побърка, при това не само аз мисля така.
— Да не е била нимфоманка? — попита Роб.
— Страхувам се, че не влиза в компетентността ми да давам подобни преценки — отвърна с леден глас Удроу.
— Да допуснем, че е флиртувала без задръжки — предложи Лесли. — С всеки, който й падне.
— Щом поставяте така въпроса… — Едва ли друг човек можеше да придаде на тона си по-голяма незаангажираност. — Макар че е трудно да се каже. Младо момиче, красавица, възрастен съпруг… Дали флиртува наистина? Или просто се забавлява, като се държи естествено. Ако една жена се поразголи малко, хората разправят, че е неморална. Ако пък се облича скромно, че е скучна. Това е положението в белите квартали в Найроби. А може би и другаде, не претендирам да съм чак такъв специалист.
— А с вас флиртуваше ли? — попита Роб, след като вбесяващо почука с молива по зъбите си.
— Вече ви казах. Невъзможно е да се прецени дали флиртуваше, или просто се държеше естествено, като здраво и весело момиче — призна Удроу с неподозирана от самия него тактичност.
— А случайно… ъъъ, вие самият да сте отвръщали на флирта й? — поиска да знае Роб. — Не ме гледайте така, мистър Удроу. Вие минавате четирийсетте, пред менопауза сте, с наранена душа, също като Джъстин. Не може да не сте си падали по нея. Аз във всеки случай щях да си падна.
Удроу се окопити толкова бързо, че думите се изплъзнаха от устата му, преди да се усети какво казва:
— Драги приятелю, разбира се, че си падах по нея! Само за нея мислех — Теса, Теса! — ден и нощ. Луд бях по нея. Попитайте когото искате.
— Вече питахме — отвърна Роб.
На следващата сутрин Удроу с уплаха си каза, че двамата следователи се държат все по-агресивно с него. Докато Роб включи касетофона на бюрото, Лесли измъкна голяма яркочервена тетрадка, разтвори я на отбелязаната с ластик страница и поведе разпита.
— Имаме информация, че сте посещавали Теса в болницата в Найроби наскоро след като е загубила бебето си. Вярно ли е това, сър?
Удроу усети как неговият свят се разклати. Кой, за бога, им е казал пък това? Дали самият Джъстин? Едва ли, те още не са се срещали с него, помисли си той.
— Я чакайте малко! — Гласът му прозвуча като команда.
Лесли вдигна глава. Роб се размърда на стола, вдигна ръка пред лицето си и заразглежда върховете на пръстите си; погледът му се премести върху Удроу.
— С това ли ще се занимаваме днес? — рязко запита Удроу.
— Между другото, и с това — призна Лесли.
— В такъв случай ще бъдете ли така любезни да ми кажете, моля — като се има предвид, че времето на всички ни е ограничено, — какво общо има между евентуално мое посещение при Теса в болницата и залавянето на убиеца й? Доколкото разбирам, вие сте тук именно за това — да заловите убиеца. Или се лъжа?
— Търсим мотива — каза Лесли.
— Казахте, че сте открили мотива. Изнасилване.
— Не става. Във всеки случай не като мотив. Изнасилването е страничен ефект от престъплението. Или може би трик за отвличане на вниманието, за да си помислим, че става въпрос за случайно, а не за предумишлено убийство.
— Убийството е предумишлено — каза Роб; големите му кафяви очи бяха неподвижно вперени в Удроу. — Както се казва, корпоративна поръчка.
В продължение на няколко ужасни секунди Удроу спря да мисли. После постепенно се овладя. Корпоративна поръчка? Защо пък корпоративна? Поръчана от корпорация? Глупости! Изсмукано от пръстите. Под достойнството на един дипломат е да си губи времето с такива дивотии.
Изведнъж съзнанието му буквално изключи като празен екран. Думите, дори най-баналните и безсмислени думи, не можеха да го спасят. Мозъкът му блокира като компютър, претоварен с шифрована секретна информация. Корпоративна поръчка — вятър! Няма такова нещо. Убийството е случайно, без план. Кървав пир по африкански.
— Та защо отидохте в болницата? — чу той гласа на Лесли, когато мозъкът му отново бе в състояние за възприема звукова картина от заобикалящия го свят. — Защо искахте да видите Теса, след като тя бе загубила бебето си?