— Предадохте ли на Теса отговора: да не се предприема нищо?
— Не и с тези думи.
— Какво точно й казахте? — намеси се Лесли.
Дали отговорът на Удроу бе резултат от новата му тактика да казва истината? Или просто в момент на слабост реши да си признае?
— Казах й онова, което сметнах за най-уместно предвид на състоянието й, на претърпяната лична загуба и на значението, което придаваше на документите.
Лесли бе спряла касетофона и прибираше тетрадките си.
— Каква лъжа бе най-уместна предвид на обстоятелствата, сър? По ваша преценка? — запита тя.
— Че Лондон работи по случая. Взимат се мерки и така нататък.
За момент Удроу си помисли, че разпитът е свършил. Но този момент на блаженство не трая дълго. Роб нямаше намерение да става от стола си.
— Последен въпрос, мистър Удроу, с вашето любезно разрешение. Бел, Баркър и Бенджамин. Известни още като „Трите пчели“2.
Удроу не промени позата си дори с милиметър.
— Целият град е облепен с техни реклами. „Трите пчели работят за Африка“, „Бръмчим за теб, сладурче!“ Централата им е на същата улица, малко по-нагоре. Голяма стъклена сграда, прилича на буркан от нескафе.
— Е, и какво?
— Снощи свалихме от компютъра профил на фирмата, нали така, Лес? Голяма работа са, мистър Удроу, направо страхотия. Няма далавера в Африка, в която да не са замесени, а иначе произходът на капиталите им е изцяло британски. Хотели, туристически агенции, вестници, охранителни фирми, банки, добив на злато, мед и въглища, внос на леки автомобили, моторни лодки и камиони. И какво ли не още. И най-важното — широк диапазон лекарствени средства и медикаменти. „Трите пчели бръмчат за вашето здраве“ — тая я видяхме днес по пътя за насам, нали, Лес?
— На по-малко от двеста метра оттук — потвърди Лесли.
— Май са много гъсти с момчетата на Мой, както чуваме. Частни самолети, момичета колкото искаш.
— Предполагам, че тази насока на разговора води нанякъде?
— Всъщност, не. Просто исках да наблюдавам лицето ви, докато говоря. В този смисъл постигнах целта си, за което ви благодаря.
Лесли още се суетеше около чантата си. Ако бе чула разговора, лицето й не го показваше.
— Хора като вас трябва да бъдат спрени, мистър Удроу — внезапно се обади тя, мъдро поклащайки прошарената си глава. — Мислите си, че решавате проблемите на света, докато истината е, че вие сте част от проблема.
— Лесли иска да каже, че сте ужасен лъжец — обясни Роб.
Този път Удроу не ги изпрати до вратата. Той остана на мястото си зад бюрото, заслушан в затихващите стъпки на гостите, след което вдигна телефона и поиска с най-небрежния си тон от рецепцията да го уведомят, когато двамата напуснат сградата. Веднага след това той се втурна към кабинета на Колъридж, който, доколкото секретарят му бе информиран, в момента провеждаше разговори в кенийското Министерство на външните работи. Милдрен разговаряше по вътрешния телефон; на лицето му бе изписано противно задоволство.
— Много е спешно — натърти Удроу, с което искаше да покаже на Милдрен, че каквото и да вършеше в момента, трябваше да го прекъсне незабавно.
Седнал на бюрото на Колъридж, Удроу изчака, докато Милдрен извади бялата шифровъчна карта от сейфа на върховния комисар и със заучени движения я вкара в дигиталния телефон.
— С кого смяташ да говориш все пак? — запита той с типичното нахалство на личния секретар на голям началник.
— Изчезвай! — каза му Удроу.
И щом остана сам, вдигна слушалката и набра номера на сър Бърнард Пелегрин.
Бяха седнали на верандата — двама колеги дипломати, които споделят по едно последно питие преди лягане под безмилостния, ослепителен блясък на прожекторите срещу крадци. Глория се бе оттеглила в гостната.
— Не знам по-безболезнен начин да ти съобщя това, Джъстин — започна Удроу. — Затова ще ти го кажа направо. Има голяма вероятност да е била изнасилена. Ужасно съжалявам. Заради теб и заради нея.
Удроу наистина изпитваше съжаление, нямаше как иначе. Понякога не е нужно да усещаме нещо, за да знаем, че е така. Понякога сетивата ни са така притъпени от изпитаната болка, че всеки нов детайл от трагедията се превръща в досадна подробност.
— Разбира се, това е по предварителни данни, трябва да се изчакат резултатите от аутопсията и тогава ще се знае със сигурност — продължи той, като избягваше погледа на Джъстин. — Но те твърдят, че няма съмнение. — Той сметна за нужно да предложи някаква практическа утеха: — От полицията смятат, че това най-после изяснява въпроса с мотива. Така поне се дава насока на следствието, макар да е рано да се правят каквито и да било предположения, а още по-малко изводи.
2
Игра на думи: „bee“ означава пчела, а също и произношението на буквата „б“, т.е. инициалите на тримата. — Б.пр.