Подаръкът е много красив. Ходих на концерт снощи, само за да мога да се облека официално и да го сложа. Двамина ме попитаха от кого е, но аз отговорих загадъчно: от приятел.
Е, приятелю, взех важно решение, отчасти като ответен подарък за теб. Заминах за Гуадалахара, за да си инсталирам жак.
Не исках да чакам и да обсъждам въпроса с теб, защото не желая да споделяш отговорността, ако нещо се случи. Взех решението, след като прочетох една новина, която съм ти записала под името law.jack.
В основни линии историята е следната: един мъж от Остин си инсталирал жак и го уволнили от службата му в администрацията; след това той оспорил антижаковата клауза чрез тексаското законодателство за трудовото дискриминиране. Съдът се произнесъл в негова полза, тъй че поне засега мога да изпълня решението си, без риск да загубя професията си.
Знам всичко за физическата опасност, знам също колко е непривично за жена на моите години и с моето положение да поема този риск, главно поради ревност: не мога да си съпернича със спомените ти за Каролин, не мога да споделям живота ти така, както Канди и останалите — жените, за които се кълнеш, че не обичаш.
Не приемам никакви доводи по този въпрос. Ще се върна в понеделник или вторник. Ще си направим ли среща?
Прочетох го два пъти, след което хукнах към телефона. Никой не отговори от дома й. Затова пуснах записите на телефонния секретар и чух съобщението, от което се боях най-много:
„Сеньор Клас, вашето име и телефонен номер ни бяха дадени от Амелия Хардинг като на човек, към когото да се обърнем при непредвидени обстоятелства. Ще търсим връзка и с професор Хейс.
Професор Хардинг дойде тук, в Clínica de cirugía restorativa y aumentativa de Guadalajara8, за да получи puente mental9, което вие наричате инсталиране на жак. Операцията не сполучи и тя е напълно парализирана. Може да диша без външна помощ, отговаря на визуални и шумови сигнали, но не може да говори.
Искаме да обсъдим с вас различните възможности. Сеньора Хардинг посочи името ви като на най най-близък човек след роднините. Наричам се Родриго Спенсър, шеф на la division quirúrgica para instalación y extracción de implantas craniales?“10
Даваше телефонния си номер и адреса.
Съобщението беше от неделя вечерта. Следващото беше от Хейс, от понеделник, казваше, че е проверил разписанието ми и че няма да предприеме нищо, докато не се върна. Избръснах се набързо и му позвъних у дома.
Беше едва десет, но отговори без видеосигнал. Когато разбра, че съм аз, включи екрана, разтърквайки лице. Очевидно го бях измъкнал от леглото.
— Джулиан. Съжалявам… Работих извънредно, защото правим тестовете за големия скок. Вчера инженерите ме държаха до три часа сутринта. О’кей, виж сега, за Блейз. Не е тайна, че двамата ходите заедно. Разбирам защо тя иска да бъде дискретна и ценя това, но то не е фактор в отношенията между мен и теб. — В усмивката му се прокрадна истинска болка. — О’кей?
— Разбира се. Мислех…
— Е, и какво за Гуадалахара?
— Аз… аз съм все още малко шокиран. Ще сляза в града и ще взема първия влак; след два часа, четири, зависи от връзките… не, ще позвъня първо в базата да видя дали не мога да взема самолет.
— И като пристигнеш там?
— Ще трябва да поговоря с някои хора. Аз имам жак, но не знам много за инсталирането — искам да кажа, че бях призован в армията и нямах друг избор. Ще видя дали мога да говоря с нея.
— Синко, те казват, че тя не може да говори. Парализирана е.
— Знам, знам. Но това е само моторна функция. Ако успея да се включа към нея, ще можем да говорим. Да разбера какво иска.
— О’кей. — Той поклати глава. — Добре. Но й кажи какво искам аз. Искам да се върне в „кантората“ още днес. Не, вчера. Макро ще й отреже главата. — Опитваше се да изглежда ядосан.
Проклет недорасляк, досущ като Блейз. Обади ми се от Мексико.
— Ще.
Той кимна и прекъсна връзката.
Позвъних в базата, нямаше преки полети по разписание. Можех да се върна в Портобело и да отлетя до Мексико сити сутринта. Gracias, pero no gracias.11
Проверих разписанието на влаковете и повиках такси.
Пътуването до Гуадалахара бе само три часа, но три лоши часа. Пристигнах в болницата към един и половина, но не можах да преодолея рецепцията. Не и преди седем; а и тогава не можех да видя Амелия, докато не дойдеше д-р Спенсър — може би в осем-девет часа.
8
Клиника за възстановителна и повишаваща възможностите хирургия в Гуадалахара (исп.). — Б.прев.
10
Хирургическо отделение за присаждане и екстракция на черепни импланти (исп.). — Б.прев.