На човек не му е необходимо да разговаря с думи, аз я усещах. Просто си помисляш онова, което искаш да кажеш.
Тя ме помоли да докосне лицето ми, прокара бавно ръка по гърдите ми, към скута ми, към гениталиите ми.
— Деветдесет секунди — каза лекарят. — Tenga prisa.19
Наслаждавах се на чудото на откривателството. Не беше съвсем същото като разликата между слепота и виждане, но все едно, че цял живот сте носили очила с много тъмни стъкла, едното от които — непрозрачно, и изведнъж сте ги свалили. Свят, изпълнен с блясък, с дълбочина и цвят.
Имам чувството, че човек свиква с това. Просто то се превръща в друг начин да виждаш.
— Или да съществуваш, отвърна тя.
В изблик на гещалт й казах какви са възможностите пред нея и за опасността да остане включена прекалено дълго. След кратко мълчание тя отговори с думи. Предадох въпросите й на д-р Спенсър, говорех бавно, като робот.
— Ако се махне жакът и уврежданията на мозъка са такива, че няма да мога да работя, възможно ли е той да ми бъде инсталиран отново?
— Ако някой плати за това — да. Макар че възприятията ви ще бъдат ограничени.
— Аз ще платя.
— Кой си ти?
— Джулиан.
Последвалата пауза ми се видя много дълга. Тя заговори чрез мен:
— Ще го направя тогава. Но при едно условие. Първо ще се любим така. Ще правим секс. Включени.
— Твърдо не. С всяка секунда рискът се увеличава. Ако направите това, може никога да не се върнете към нормалния живот.
Видях го как посяга към ключа и сграбчих китката му.
— Още секунда.
Изправих се и целунах Амелия, положил една ръка върху гръдта й. Последва мигновена буря от споделена радост и тя изчезна с изщракването на ключа, целувах вече безчувствено подобие на Амелия, сълзите се стичаха по бузите ми. Тръшнах се отново на стола като чувал с картофи. Той ни разкачи и не каза нищо, само ме погледна намусен и поклати глава.
Част от онзи прилив на чувства съдържаше: „Какъвто и да е рискът, само за това си струва“, но дали идваше от нея или от двама ни, не можех да кажа.
Мъж и жена, облечени в зелени дрехи, докараха в стаята количка с апаратура.
— Сега вие двамата трябва да излезете. Върнете се след десет, може би дванайсет часа.
— Бих искал да се измия и дезинфекцирам и да гледам — рече Марти.
— Добре.
Докторът нареди на жената да намери на Марти престилка и да му покаже limpiador-a20.
Аз се смъкнах във фоайето, а после излязох навън. Намерих автомат за обмяна на пари и карта на града. Никога не бях посещавал Гуадалахара и дори не знаех в каква посока е центърът. Но за град, два пъти по-голям от Ню Йорк, това едва ли има значение. Тръгнах в обратна на слънцето посока.
Районът на болницата бе изпълнен с просяци, които твърдяха, че се нуждаят от пари за лекарства или лечение; показваха болните си деца или рани и пънчетата на ампутирани крайници. Някои от просяците бяха агресивни. Озъбих им се на лош испански. Доволен бях, че подкупих граничаря с десет долара да ми позволи да вляза в страната с автоматичния си нож.
Децата изглеждаха бледи, безнадеждни. Не знаех за Мексико толкова, колкото би трябвало, след като живеех съвсем близо до северната му граница, но бях сигурен, че трябваше да има някаква форма на социално-медицинско обслужване. Очевидно — не за всички. Същото, предполагам, ставаше и с щедрите дарове от наномашините, които снизходително им отпускахме: хората пред мен сигурно не получаваха много от тях.
Някои от просяците преднамерено ме пренебрегваха, дори шепнешком изричаха расистки епитети на език, който смятаха, че не разбирам. Нещата се бяха променили толкова много. Още когато бях в гимназията, посетихме Мексико и баща ми, който бе израсъл на юг, се радваше на расовия далтонизъм на хората там. Отнасяха се с нас като с всеки друг гринго. Обвиняваме Нгуми за мексиканските prejuicio21, но вината е отчасти на Америка. И примерът е неин.
Излязох на осемлентовото авеню, задръстено от бавно движение, и завих надясно. Тук имаше цяло каре без нито един просяк. След като извървях една миля покрай прашни и шумни бедняшки жилища, стигнах до обширен паркинг, под който се намираше подземен търговски център. Минах през проверка, която ми струваше още пет долара за ножа, сетне взех асансьора до основното ниво.