Тръгнах по коридора.
— Не се задържайте дълго. Тя има нужда от сън.
— Добре.
Вратата й беше отворена. В стаята имаше още две легла, но не бяха заети. Носеше калпак от марля, очите й бяха затворени, чаршафът — вдигнат до раменете й. Никакви тръбички или кабели, което ме изненада. Мониторът над леглото й показваше назъбените сталактити на сърдечната й дейност.
Тя отвори очи.
— Джулиан.
Измъкна ръката си изпод чаршафа и сграбчи моята. Целунахме се нежно.
— Съжалявам, че не стана — рече тя. — Но никога няма да съжалявам, че опитах. Никога.
Не можех да изрека нищо. Просто галех ръката й с длани.
— Мисля, че не съм… увредена. Задай ми някакъв въпрос… научен въпрос.
— Ъ-ъ-ъ, какво означава Числото на Авогадро?
— О, попитай някой химик. Това е броят на молекулите в грам-молекула. А ако ти трябва броят на молекулите в един армадило24, това е Числото на Армадило.
Е, щом можеше да си прави тъпи шеги, значи поне отчасти се бе върнала към нормалното си състояние.
— Какво е времетраенето на делта-резонансния клин? Пионите, които активират протоните?
— Около десет на минус двайсет и трета. Задай ми по-сложен въпрос.
— На всички ли го казваш? — Тя се усмихна леко на забележката ми. — Хайде, поспи малко. Аз ще бъда навън.
— Ще се оправя. Връщай се в Хюстън!
— Не.
— Остани тогава един ден. Какъв ден сме, вторник ли?
— Сряда.
— Ще трябва да се върнеш утре вечер, за да вземеш моя семинар. С горните курсове.
— Ще говорим за това утре сутринта.
Имаше много по-квалифицирани от мен преподаватели.
— Обещаваш ли?
— Обещавам, че ще се погрижа за това. — (Най-малкото по телефона.) — А сега поспи.
С Марти слязохме в сутерена, където имаше машина за храна и напитки. Той взе чаша силно бустело — за да го държи буден до влака в 1:30 часа, а аз — бира. Оказа се безалкохолна, специално произвеждана за болници и училища. Разказах му за „Числото на Армадило“ и всичко останало.
— Изглежда е напълно в час. — Той опита кафето и сложи още две бучки захар. — Понякога хората губят част от паметта си, която не им липсва за известно време. Разбира се, не всичко се изгубва.
— Не. — Една целувка, едно докосване. — Тя помни, че е била включена за колко, за три минути?
— Тези три минути могат да означават нещо повече — рече предпазливо той. Извади две разпечатки с данни от джоба на ризата си и ги постави на масата. — Това са пълни копия на записите й. Не би трябвало да ги притежавам; струваха повече от самата операция.
— Мога да помогна за плащането им…
— Не, това са пари, отпуснати за научни изследвания. Работата е там, че операцията е излязла неуспешна поради някаква причина. Не е задължително да е поради липса на умение от страна на Спенсър, но има причина.
— Можело ли е да бъде другояче?
Той поклати глава и сетне сви рамене.
— Случвало се е.
— Искаш да кажеш, че може да се реинсталира? Никога не съм чувал за подобно нещо.
— Защото се прави много рядко. Обикновено не си струва риска. Биха опитали, ако след изваждането на жака пациентът е все още във вегетативно състояние. Това е възможност да се възстанови контактът с околния свят. В случая с Блейз ще бъде прекалено опасно при сегашното състояние на занаята. А то си е колкото наука, толкова и занаят. Но нещата еволюират и може би някой ден, ако разберем какво е попречило… — Той сръбна от кафето си. — Може би няма да стане, не и през близките двайсетина години. Почти всички изследвания се финансират от военните, а това е област, която не ги интересува много. Ако инсталирането на някой механик се провали, просто призовават в армията следващия.
Опитах отново бирата си и установих, че не е подобрила вкуса си.
— Значи сега е напълно разкачена? Ако се включим, няма да почувства нищо?
— Можеш да опиташ. Все още има връзка с няколко второстепенни ганглии. Няколко неврона тук и там — когато върнем обратно жака на мястото му, някои от тях възстановяват контакта.
— Ще си струва да опитам.
— Не очаквай много. Хора в нейното състояние могат да идат в някое жак-заведение и да поръчат екстремални изживявания, като например някакво пътуване към смъртта, но получават само леко халюциногенно усещане, нищо конкретно. Ако се свържат с друг човек без посредник, няма никакъв реален ефект.