Страшни оръжия, страшни защитни системи…
И още по-страшни противници.
Корженевски използваше двата почивни часа, които му се полагаха, за да обмисля събитията от последните няколко месеца. По това време обикновено наблюдателната раковина беше съвсем пуста — ако се изключеха приборите.
Само след две седмици генераторите на Пътя щяха да са готови за първите изпитания. Отначало щяха да бъдат създадени няколко виртуални вселени от фрагментирани измерения — нещо като отражения на съществуващите, но в абстрактна реалност — в преднамерено-нестабилни конфигурации. Нощното небе над Земята щеше да се озарява от тяхната смърт, докато лъчения и частици, чужди за този континуум, напускаха своя път, за да се смесят с околното пространство.
След още три седмици, ако първите изпитания преминеха добре, Корженевски щеше да нареди създаването на тор1 — самостоятелна и стабилна вселена, обърната навътре към себе си. После щеше да разтвори тора и да проследи хода на неговото изчезване — начинът, по които ставаше това, щеше да предостави сведения за състоянието и свръхпространствената локализация на прекъснатия терминал на Пътя.
През следващите няколко месеца Корженевски и неговите помощници щяха да „ловят на въдица“ този терминал. За целта щеше да бъде създадена още една временна виртуална вселена, съответстваща по размери и конфигурация с Пътя, но с ограничена дължина, и тази вселена щеше да бъде свързана с терминала, превръщайки се по такъв начин в мост между генераторите и все още независимото им създание.
Рамон Рита Тиемпос дел Лос Анхелес
Корженевски затвори очи. Нямаше представа откъде изникват в ума му тези странни словосъчетания, тези имена, едни познати, други съвършено чужди. Може би заедно със Загадката на Патриша Васкес, използвана, за да съюзи разпокъсаните му частични, в него са били прехвърлени и част от нейните спомени — въпреки че теоретически това се смяташе за малко вероятно. Но в онзи далечен миг Патриша е била в доста объркано състояние, а и откритите части на Инженера съвсем не са били подходящи за учебен пример за успешно осъществяване на процеса на съединяване.
Сега не беше време да се безпокои, нито да се поддава
на моментни настроения. Но рано или късно неминуемо ще трябва да се подложи на едно ново и доста генерално реконструиране на собствената си личност. В противен случай го заплашваше разпадане.
Първо обаче трябваше да помогне на Хексамона.
„Имам нужда от малко отдих — повтаряше си той. — Не повече от минутка насаме. Стига ми да възвърна изгубеното си равновесие.“
— Конрад — разнесе се глас от другия край на раковината. Корженевски се намръщи ядосано и потърси източника на гласа. Беше Олми. Не се бяха виждали от няколко седмици. Той разпери ръце, оттласна се лекичко от тавана и полетя през вътрешността на раковината.
И двамата пиктираха взаимни приветствия и се прегърнаха в почти пълната безтегловност.
— Приятелю — промърмори Корженевски.
— Обезпокоих те в краткото време за почивка.
— Така е, но няма значение. Радвам се да те видя.
— Чу ли?
— Какво да съм чул?
— Гари Ланиер получил масивен мозъчен кръвоизлив.
— Той нямаше имплант… — Лицето на Корженевски пребледня. — Мъртъв ли е?
— Почти. Карен го открила секунди след като се случило и веднага повикала помощ от Кристчърч.
— Тази проклета земна гордост! — извика Корженевски. Гневът поне заглушаваше болката.
— След десетина минути били при него. Все още е жив, но се нуждае от сериозна операция — засегнат е почти целият мозък.
Корженевски затвори очи и бавно поклати глава. Не одобряваше принудителното медицинско лечение, но при подобни обстоятелства просто нямаше друг избор.
— Те го направиха — произнесе с горчилка той. — Всички сме виновни за това…
— Винаги има достатъчно виновни — рече Олми. — Ако Карен се съгласи на реконструкция, по-голямата част от увредения мозък ще бъде възстановена… Но той винаги е заявявал нежеланието си да получава такъв тип медицинска помощ.