Петнадесет
Когато Флойд отключи вратата на кантората на улица „Драгон“, телефонът звънеше. Вдигна го разтревожен, питайки се дали не е Кюстин, като се надяваше, че партньорът му има повече ум от това, да го търси по линия, която почти сигурно вече се подслушваше от хората на Ке.
— Ало? — произнесе, докато се настаняваше зад бюрото си.
— „Разследвания Флойд“? — Гласът от другата страна на линията принадлежеше на жена и говореше на френски, но с акцент, който някак му убягваше. — Името ми е Верити Оже. Обаждам се във връзка със сестра си.
Флойд се изправи в стола, откъсна един лист от бележника си и ожесточено започна да драска с писалката по него, докато най-после писецът не пусна мастило.
— Вашата сестра? — попита той.
— Сюзан Уайт. Доколкото разбрах, вие разследвате убийството й.
— Да — отговори Флойд. — Можете да говорите и на английски, стига да предпочитате. Френският ви звучи доста сносно, но ако и двамата сме американци…
— Предполагах, че сте американец — произнесе тя, преминавайки на английски, — но ми се стори невъзпитано да се обърна към вас направо по този начин.
— Как разбрахте за мен?
— Бях сред тълпата на улица „Пьоплие“, докато раздавахте онези визитки. По това време вече бях успяла да разговарям с някои от другите наематели и от тях разбрах, че сте задавали въпроси за Сюзан. Исках да поговоря с вас още тогава, но въпросът е деликатен и нямаше как да го повдигна пред всички онези хора.
— За какъв деликатен въпрос става дума по-точно?
— Обаждам се във връзка с вещите на сестра си. Доколкото разбирам бедният мистър Бланшар ви ги е предал, преди…
— Да, у мен са — кимна Флойд. — Но е просто една кутия, съдържаща някои документи. Разбира се, можете да си ги получите, когато пожелаете. Адресът ми е на визитката.
— Улица „Драгон“, да.
— Да ви упътя ли по-подробно?
— Не, сигурна съм, че и сама ще ви открия. Мога да дойда до час. Нещо против? Но можем и да се видим по-късно днес, ако имате някакви други планове?
Флойд се канеше да се съгласи да се срещнат след час, но нещо го накара да размисли. Възнамеряваше да й даде кутията, нямаше как да го избегне, но освен това искаше да разбере какво ще направи с нея, след като напусне кантората му. Без помощта на Кюстин щеше да му бъде доста по-трудно да й прикачи опашка. Грета също едва ли би се справила сама, дори да успееше да я довлече от Монпарнас за толкова кратко време.
Докато се колебаеше, в ума му постепенно започваше да се оформя план. Проблемът беше, че не бе от плановете, които обикновено можеше да изпълни за по-малко от час или два.
— Вижте — произнесе бързо, преди жената да е станала подозрителна, — днес ще бъде малко проблематично. Налага се да изляза по работа, свързана с друг случай.
— Зает човек сте, мистър Флойд.
Нямаше как да разбере дали му се подиграваше, или просто беше впечатлена.
— Не е кой знае колко вълнуващо. Но ще ми улесните живота, ако си уговорим среща за утре рано сутринта.
— Звучи ми напълно приемливо.
— Девет часа тогава?
— Ще се видим в девет, мистър Флойд. — След което тя затвори.
Флойд също остави слушалката и се вторачи в изцапаното с мастило парче хартия, върху което не беше записал абсолютно нищо. Започна да прелиства телефонния указател, докато не откри номера на Морис Дидо, асансьорния техник.
— Да не се е развалил пак, мосю Флойд?
— Не точно — отговори Флойд, — но се надявах да уредиш нещо за мен.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Можеш ли да дойдеш утре в осем и половина сутринта?
— Осем и половина в събота?
— Ще ти обясня всичко — продължи Флойд. — И ще получиш добро възнаграждение.
Час по-късно откри Грета в кухнята в Монпарнас. Разглеждаше филмово списание, докато довършваше цигарата си. На корицата се виждаше рекламна снимка на типичния мрачен полисие11. Тя вдигна поглед и Флойд чак тогава забеляза, че очите й изглеждаха уморени, а гримът й бе започнал да се размазва.
— Не те очаквах толкова скоро.
Флойд затвори вратата след себе си.
— Имаме развитие. Сериозно развитие.
— Сядай. — Тя затвори списанието и го хвърли през масата.
— Става дума за Кюстин — обясни Флойд.
— Какво за него?
— Укрива се.