Ако успееха да го обърнат в правилната посока, след това трябваше просто да изчакат връзката да се стабилизира за известно време.
Тя си проправи път до терминала, който Скелсгард й беше посочила, и започна да превключва огромните шалтери. Датчиците потрепериха, ала макар една или две от стрелките да се задържаха в червената зона за няколко секунди, всички в крайна сметка се отпуснаха обратно в зелената.
— Нещата ми изглеждат наред — заяви Оже.
Скелсгард се бе изтеглила до парапета на ръба на горната платформа и сега наблюдаваше Оже.
— Хубаво. По-добре е, отколкото очаквах. А сега… виждаш ли втория ред от ключове под пластмасовия капак?
— Да.
— Вдигни капака и започни да ги включваш. Не отделяй очи от датчиците. Ако повече от два дори за миг помръднат към червеното и се застоят, престани да дишаш.
— Защо оставам с впечатлението, че това е трудната част?
— Цялата е работа е трудна — отговори Скелсгард.
Оже започна да превключва втората поредица шалтери: този път по-бавно, като позволяваше на стрелките в датчиците над тях да помръднат и да се успокоят, преди да продължи нататък. С всеки следващ около нея се пробуждаха към живот още и още машини. През половината отделение по контролните панели на оборудването започнаха да играят червени и зелени светлини. Скоро заработиха измервателните уреди и на самия мехур.
— Преполових ги — обяви тя. — Дотук добре. Корабът ще лети ли сам?
— Стъпка по стъпка. — Ще подготвим кораба, щом стабилизираме радиуса на гърлото. Настръхна ли ти косата вече?
— Още не.
— А би трябвало.
Оже включи поредния шалтер.
— Един момент… — каза тя. — На петия датчик се застояхме на червено.
— Точно от това се боях. Добре. Върни последния ключ и виждали това ще помогне.
Оже се подчини.
— Обратно на зелено — обяви след няколко секунди.
— Сега опитай пак.
— Отново сме на червено. Връщам и опитвам пак. — Оже зачака, като хапеше нетърпеливо устни. — Съжалявам. Нямаме късмет. Какво означава това?
— Че имаме проблем. Хубаво. Остави го засега и се прехвърли на втория терминал, онзи със сандъчето с инструменти до него.
— Тук съм.
— Включи червения бутон от дясната страна на монитора и ми кажи какви цифри се появяват в третата колона.
Оже потърка прашното стъкло на екрана.
— Петнайсет, точка, едно, седем, три. Тринайсет, точка, нула, четири…
— Грубо, Оже. Не ми трябват цифри с точност след десетичната запетая.
— Всички са между десет и двайсет.
— Мамка му, това не е хубаво. Връзката още не е достатъчно стабилна.
— Можем ли да се приберем у дома?
— Няма да е лесно.
Оже обърна гръб на терминала и погледна нагоре към Скелсгард:
— Ами ако изчакаме? Ще се подобрят ли нещата?
— Възможно е. Но е възможно и да се влошат. И няма начин да разберем колко дълго ще продължи тази нестабилност. Часове? Десетки часове, дори дни?
— Не можем да чакаме толкова дълго, не и ако има вероятност всеки момент още от онези деца да изникнат отнякъде. Като казваш „няма да е лесно“, какво имаш предвид? Че има начин?
— Има — отговори Скелсгард. — Но само за една от нас.
— Не те разбирам.
— Налага се да стабилизираме геометрията на гърлото в тази част и това ще ни коства повече енергия, отколкото можем да доставим в дългосрочен план.
Оже сви рамене:
— Ако успеем да поемем по обратния път, какво значение има дали връзката в този край ще се затвори?
Скелсгард поклати глава:
— Не е толкова просто. Виж, не искам да ти изнасям лекция по хипервакуумна теория…
— Нямам нищо против.
Скелсгард се усмихна.
— Основното е, че местното гърло трябва да остане отворено, докато достигнем другия край. Нещата ще се омажат, ако се затвори внезапно, и ще се омажат наистина, ако се затвори със сила. Като начало рискуваме да загубим връзката. И докато моментът на затварянето ще е събитие с нискоенергиен потенциал от страната на Париж, цялата енергия, освободена от колапса на тунела, ще си проправи път чак до Фобос. Все едно да разтегнеш ластик с две ръце и да пуснеш единия край — схващаш картинката. Дори колапсът да не е достатъчно мощен, за да унищожи връзката, пак ще се озовем на гребена на ударна вълна. По целия път до дома ще ни преследва солитон12.
12
В математиката или физиката — устойчива вълна, а също квазичастица, която се разпространява с минимални енергийни и структурни загуби в нелинейна среда. — Бел.прев.