— Някой ще благоволи ли да ми обясни какво става? — попита Грета, прехвърляйки палтото си през облегалката.
— Намерих мис Оже.
Грета погледна към жената на задната седалка.
— Досетих се. Но защо беше цялото това вълнение?
— Тя ми нареди да карам — обясни Флойд. — Прозвуча ми така, сякаш не се шегуваше.
— И ти просто се подчини?
Флойд улови погледа на Оже в огледалото.
— В безопасност ли сме вече?
— Просто карай — отговори тя. — След като не пресече реката, предполагам, че отиваме в кантората ти?
— Освен ако нямаш по-добра идея — отговори той. — Какво се случи там? Защо не искаше да се размотаваме наоколо?
Оже поклати глава веднъж.
— Няма значение. Просто карай.
— Заради момченцето с йо-йото — каза Флойд. — Нали?
— Не ставай смешен.
Той се обърна към Грета:
— Наблюдаваше внимателно хотела през цялото време, нали?
— Не, Флойд. Лакирах си ноктите и четях модни списания. С какво според теб се занимавах?
— Видя ли момченцето?
— Да — отвърна тя след известно замисляне. — Видях го. И въобще не ми се понрави.
От мястото си на задната седалка Оже видя как Флойд погледна във всички огледала за задно виждане, преди да завие по улица „Драгон“. Вече беше късен следобед и по улиците се спускаше лекият здрач на настъпващата вечер. Трудно й беше да повярва, че бяха изминали само седем часа, откакто бе посетила кантората на детектива. Със същия успех можеше да бъде седмица, ако сравнеше сегашното си положение с уверената Оже, влязла в сградата, готова да получи каквото иска. По това време си мислеше, че мисията и е почти приключила и остават единствено подробностите около завръщането през портала. Жалка глупачке, укори се тя. Ако сега й се откриеше възможност да застане лице в лице със себе от преди седем часа, вероятно би си ударила плесница и би се изсмяла предизвикателно.
— Не виждам гадно изглеждащи дечица — обяви Флойд.
— Ами опашката ти от Ке? — попита жената на предната седалка. Акцентът и определено беше немски. Флойд бе споменал името и, ала тя го беше забравила напълно в мига, в който бе зърнала детето, очакващо я пред хотела.
— И тях не виждам — отговори Флойд. — Но можеш да бъдеш сигурна, че някой все пак ме наглежда от време на време.
Оже се наведе напред:
— Някой следи и теб?
— Явно ставам популярен — каза Флойд и паркира колата пред касапницата за конско месо, която Оже си спомняше от предишното си посещение. Предната част на магазина бе облепена с мозайка от червени, бели и черни плочи, представяща фигура на разлудуван кон под думите „Achat de Chevaux“13
— Флойд — каза жената с немски акцент, — нещата започнаха да се развиват прекалено бързо за мен.
— За мен също, ако това е някаква утеха — отговори той. — Ето защо ще се качим в кантората и хубаво ще си поговорим, за да опитаме да изясним поне нещо в цялата работа.
Германката огледа Оже с презрително неодобрение.
— Ама тя наистина ли ще се разхожда така по улиците?
— Ще я качим горе и ще я оставим да се измие и стопли — отговори Флойд. — След това съм сигурен, че едва ли ще възразиш, ако заеме някои от дрехите, които изостави при мен.
— Нямам нищо против. Може да облече всичко, което й стане — каза жената, като още веднъж огледа Оже с далеч не толкова ласкаво любопитство.
— Благодаря — произнесе Оже и пресилено се усмихна.
— Дами, ако ще си издирате очите, бихте ли почакали поне докато си налея чаша уиски? Не мога да понасям насилие на празен стомах.
— Млъквай, Флойд — каза германката.
Той излезе от колата и заобиколи, за да отвори вратата откъм страната на пътника. Оже вече бе излязла, оглеждайки се за нещо нередно или не на място. Улицата обаче бе също толкова смълчана и сънлива, колкото си я спомняше. Дори размотаващо се дете щеше да се открои моментално.
— Някой иска да говори с теб — каза германката, като потупа Флойд по рамото и посочи магазина с конския знак. Иззад стъклото собственикът даваше знаци на Флойд и му махаше да влезе вътре.
— Мосю Госе ще трябва да почака — заяви Флойд. — Единственото, което прави, е да се оплаква от наема и шумните съседи на горния етаж.
Тримата влязоха в сградата на Флойд. Асансьорът, който бе забавил излизането на Оже, ги очакваше като железен капан. Качиха се в него и Флойд натисна един от месинговите бутони. Клетката избръмча, разклати се и потегли към етажа на детектива.