— Договорът е бил част от нещо лошо — каза Оже. — Не можете да си измиете ръцете толкова лесно.
— Какво правя с ръцете си — отвърна Алтфелд — си остава изцяло моя работа.
— Кажете ни какво знаете! — настоя Флойд.
— Знам, че трябва да престанете да задавате въпроси и да се откажете. Напуснете Берлин и се върнете обратно там, откъдето сте дошли. — Той огледа Оже: — Акцентът ви не ми е познат. А обикновено доста ме бива дори и с англоговорящи.
— Тя от Дакота — обясни Флойд, — но няма нужда да се тревожите за нея. Основната ви тревога в момента би трябвало да е проблемът, че рано или късно ще ми кажете кой ви е наплашил.
— Не ставайте смешен.
Вече бяха единствените посетители в близост до ограждението на пингвините. Флойд моментално съзря удалата се възможност, знаейки, че ще съжалява за стореното, ала и с пълното съзнание, че нямаше друг начин да изтръгнат нещо полезно от Алтфелд. Той се хвърли напред, улови го за яката на шлифера и го блъсна по посока на перилата. Гърбът на Алтфелд се стовари в оградата, изкарвайки дъха му.
— А сега ме слушай sehr gut14 — произнесе Флойд. — Не съм нетърпелив човек. Обикновено не постъпвам така. Всъщност обикновено съм доста разбран. — Алтфелд започна да се гърчи, като безуспешно опитваше да се измъкне от лапите му. — Само че проблемът е там, че един от приятелите ми здравата е загазил.
— Не познавам никакъв ваш приятел! — едва успяваше да си поеме дъх Алтфелд.
— Не съм казвал, че го познаваш. Но този твой договор — същият, за който не ти се разговаря — е свързан с неприятностите на приятеля ми. Освен това е свързан със смъртта на сестрата на мис Оже. Това прави двама души, които искат да се доберат до истината и само един, застанал на пътя им.
— Пуснете ме — каза Алтфелд. — Тогава може и да проведем разумен разговор.
— Не го наранявай, Уендел — обади се Оже.
Флойд се огледа: още нямаше други зяпачи. Продължи да държи Алтфелд прикован към перилата.
— По-разумно от това няма. А сега защо не ми разкажеш за хората, които са ти поръчали изработването на сферите?
— Няма да ви кажа нищо повече, освен че е най-добре да си имате възможно по-малко работа с тях.
— А! — произнесе Флойд. — Имаме напредък… донякъде. — Той възнагради Алтфелд, като леко отслаби натиска, позволявайки му отново да стъпи на краката си. — Въпросът е, щом са толкова лоши хора, защо изобщо сте си имали вземане-даване с тях? Не е възможно леярните ви да са се нуждаели толкова спешно от поръчката?
Алтфелд се огледа, надявайки се някой да му се притече на помощ.
— Винаги сме приветствали допълнителната работа. Не сме се задържали толкова време в бизнеса, отхвърляйки поръчки.
— Дори ако са техническо предизвикателство? — попита Оже.
Той я изгледа вбесено, сякаш беше длъжна да се засрами от себе си, задето дори се обаждаше.
— В началото нямаше нищо необичайно. Договорът беше сравнително прост, като се вземе предвид каква ни беше работата. Приехме го с радост. Но колкото повече напредвахме, толкова повече се завишаваха изискванията за крайния продукт. Спецификациите се затегнаха, допускът за грешки намаляваше. Медно-алуминиевата сплав се отлива и обработва трудно. В началото дори не разполагахме с измервателни инструменти, способни да калибрират формата на предметите с необходимата точност. На всичко отгоре ни сервираха историята с криогенната суспензия…
— Криогенната какво? — прекъсна го Оже, а в главата й звъняха предупредителни аларми.
— Казах прекалено много.
Флойд улови още по-здраво Алтфелд за реверите и го повдигна, докато яката му не се закачи за шиповете на оградата. Остави го да виси:
— Само изостри апетита ми.
Алтфелд започна да се дави.
— На по-късен етап клиентът разкри, че сферите трябва да издържат на потапяне в течен хелий при температура малко над абсолютната нула. Това от своя страна създаде неизброими трудности. Оставете ме на мира!
— Звучи ми така, все едно от вас са поискали невъзможното — каза Флойд. — Защо просто не се отказахте от поръчката, след като подробностите постоянно са се променяли?
— Опитахме — отговори Алтфелд. — Чак тогава разбрах колко безмилостен е клиентът ни. Казаха, че няма начин да се измъкнем.
— А вие решихте, че блъфират?
— Да. После един от старшите управители — човекът, който бе водил последния кръг от преговорите — беше открит мъртъв в дома си.