— Друга врата — обяви Флойд, като опита бравата й. — Струва ми се, че е заключена.
— Значи сме дотук. — Тя въздъхна, едновременно разочарована и облекчена. — Да се връщаме.
— Само да видя дали не мога да я отворя насила. Подръж малко фенерчето.
Тя го взе, като се зачуди — само за един кратък миг — дали нямаше да е по-добре, ако принудеше Флойд да излязат с помощта на оръжието.
— Побързай — каза накрая. — Онези машини наистина започват да ме тревожат.
Вратата поддаде с металическо драскане, карайки я да присвие очи. Флойд не успя да я отвори докрай, но скоро разполагаха с достатъчно широка пролука, през която да се промушат. Лъчът на фенерчето освети лицето му:
— Искаш ли да почакаш тук, докато проверя? Ще ми отнеме само минутка.
— Не — отговори тя. — Сигурна съм, че после ще съжалявам, но искам да видя какво има там със собствените си очи.
През цепнатините в тавана над главите им се спускаха прашни сиво-сини снопове светлина. Дори и така трудно успяваха да огледат вътрешността без помощта на фенерчето, ала тъй или иначе изглежда нямаше кой знае какво за разглеждане.
— Виждаш ли нещо? — попита Оже. — Не? Добре. Да се махаме.
— Там има някакви перила — каза Флойд. — Струва ми се, че опасват цялото помещение. — Той насочи лъча на фенера към пода отвъд перилата. Оже забеляза, че зад тях беше празно. Бяха излезли на терасата на втория етаж на неголяма зала. В средата на пода, в случайните отблясъци, проникващи през тавана, се виждаше нещо огромно с приблизително кръгла форма.
— Voila16 — заяви Флойд. — Една метална сфера на вашите услуги.
— Дай да погледна.
Тя взе фенерчето и освети с него сферата. Зад себе си смътно чу как Флойд отново затваряше вратата, но не обърна внимание на звука. Сферата беше заобиколена от други метални части и машини, включително нещо като рамка или люлка, от която, изглежда, бе провесена.
— От това ли се е интересувала скъпата ти починала сестра? — попита саркастично Флойд, като отново застана зад нея.
— Да — отвърна тя, без да обръща внимание на тона му. — Но не разбирам какво прави тази сфера тук. Предполага се, че и трите е трябвало да заминат по адресите си.
— Мислех, че едната е била предназначена за Берлин.
— Така е — каза Оже. — Но пак е трябвало да бъде прехвърлена от фабриката на някое друго място в града.
Флойд внимателно взе фенерчето от ръката й.
— Сега поне знаем, че тези неща са истински.
— Ей… накъде тръгна?
— До долния етаж води стълба. Искам да огледам това чудо по-отблизо.
— Трябва да се връщаме при таксито. — Ала още докато го казваше, откри, че краката й сами я бяха повели подире му.
Отблизо сферата — която наистина бе почти три метра в диаметър, доколкото можеше да се прецени на пръв поглед — внушаваше усещане за масивност и солидност, макар че съвсем лесно би могла да бъде и куха. На места повърхността й беше гладка, а на други — груба, и от единия полюс до другия се виждаше пукнатина. Беше провесена на един-единствен кабел, закачен на метална скоба, заварена в горния й край. Бе потънала във фин сив прах, подобен на глазурата на пудинг. В единия ъгъл на помещението — скрит от погледа им до момента, в който най-после слязоха долу — се виждаше огромен изправен цилиндър, от вида, който се използваше за поддържане на високо налягане, а в друг ъгъл пък имаше ограждение с високи стени, широко горе-долу три метра, наподобяващо брониран надуваем басейн. Подобно на сферата, двете съоръжения също бяха покрити с фин прах.
Оже докосна металната сфера. Повърхността под пръстите й бе студена и груба и въпреки очевидната си тежест, сферата леко се залюля.
— Каква точно функция изпълнява според теб? — попита Флойд.
— В писмото пишеше, че е художествена инсталация — обясни тя. — Очевидно историята е измислена за прикритие — спецификациите са били прекалено стриктни. Предполагам, че от компанията са изискали да построи фини механични части за по-голяма машина.
— Секретно оръжие?
— Нещо подобно.
— Само че какво секретно оръжие можеш да направиш от една гигантска метална топка?
— Три гигантски метални топки, не забравяй — поправи го Оже, — раздалечени на стотици километри една от друга. — За това също трябва да има някаква причина.