Почувствувала се, както казват англичаните, покосена от точния отговор на Люсиен, маркизата не съумя да потисне едно бързо и рязко движение.
— Поздравявам ви за промяната в общественото ви положение — продължи граф дю Шатле.
— И аз ви благодаря в същия дух — отвърна Люсиен и най-изящно се поклони на маркизата.
— Суетен глупак! — рече тихо графът на госпожа д’Еспар. — Успял да се домогне и до дедите си.
— Когато младите хора проявят спрямо нас безочие, то почти винаги е израз на преуспяване, поддържано от най-високо място, докато при вас, благородниците, то е израз на несполука. Ето защо бих искала да зная коя наша приятелка е взела под покровителството си това красиво птиче; може би, ако успея, ще ми се удаде възможност да се позабавлявам малко тази вечер. Навярно някоя моя съперница ми е изпратила онази злостна анонимна бележчица, защото в нея се говори за този младеж; подучили са го да се държи нахално; наблюдавайте го. Аз ще бъда с херцог дьо Наварен, знаете къде да ме намерите.
Точно когато госпожа д’Еспар се канеше да улови под ръка родственика си, тайнствената маска застана между нея и херцога и й прошепна:
— Люсиен ви обича, той е авторът на бележчицата; префектът на Шарант е най-големият му враг, как би могъл да обяснява чувствата си пред него?
И непознатият се отдалечи, оставяйки госпожа д’Еспар в двойно недоумение. Маркизата не познаваше никого, който би могъл да играе ролята на тази маска, побоя се това да не е клопка и седна в едно кресло, прикрита от хорските погледи. Граф Сикст дю Шатле, комуто Люсиен подчертано бе премахнал благородната частица пред името, с което издаваше отдавна мечтано отмъщение, последва на известно разстояние чудесното конте, но скоро срещна друг млад мъж, с когото счете, че може да говори откровено.
— Ето ви и вас, Растиняк, видяхте ли Люсиен? Съвсем се е променил.
— Ако бях красавец като него, щях да бъда още по-богат — отговори елегантният младеж с лек, но тънък намек, който изразяваше подигравка.
— Не — пошепна на ухото му дебелата маска, като само по начина, по който натърти едносричната дума, отвърна многократно на единствената подхвърлена подигравка.
Растиняк, който не преглъщаше лесно обиди, остана като поразен от гръм и безропотно позволи на една желязна ръка, от която му бе невъзможно да се освободи, да го отведе до прозореца.
— Слушай, петленце от курника на леля Воке, комуто не достигна смелост да заграби милионите на дядо Тайфер, след като най-трудното бе вече извършено, ако искаш да си сигурен за живота си, знай, че не се ли отнасяш с Люсиен като с любим брат, ти си в ръцете ни, нас ти не можеш да ни хванеш. Мълчание и преданост! Иначе се намесвам и развалям играта ти. Люсиен дьо Рюбампре е под закрилата на най-голямата власт на нашето време — църквата. Избирай между живота и смъртта. Какво ще отговориш?
На Растиняк му се зави свят като на човек, заспал в гора и събудил се до прегладняла лъвица. Изплаши се, наоколо нямаше хора; точно в такива случаи и най-смелите хора се оставят да ги завладее страхът.
„Само той знае и може да посмее…“ — мина му през ума.
Маската стисна ръката му, за да му попречи да завърши мисълта си, и рече:
— Действувайте, както би постъпил той.
Други маски
Тогава Растиняк постъпи като милионер, нападнат от пладнешки разбойници: предаде се.
— Драги графе — обърна се той към Шатле, към когото отново се бе доближил, — ако държите на положението си, отнасяйте се с Люсиен дьо Рюбампре като с човек, който един ден ще бъде много по-високопоставен от вас.
С незабележимо движение маската показа задоволството си и отново тръгна след Люсиен.
— Много бързо променихте мнението си за него, драги — отвърна не без основание зачуденият префект.
— Също така бързо, както някои депутати, които гласуват за десните, макар че са от центъра — отвърна Растиняк на този префект и народен представител, чийто глас от известно време не се чуваше в министерството.
— А нима днес съществуват мнения — възрази де Люпо, който ги слушаше, — днес има само интереси. За какво става дума?
— За многоуважаемия господин дьо Рюбампре, когото Растиняк желае да ми представи като някаква важна личност — отвърна депутатът на генералния секретар.