В бялата млечна далечина избухваха червени, жълти, сини огньове, пръскаха се на ярки звезди — високо, високо в помътненото небе.
„Не е, не е от комините!“ — мислеше зарадвана катеричката…
А в тихата гора, в снежните й клонки, потрепваха златни искрици, по белите върхове на планината припламваше зарево.
Катеричката се свлече стремглаво до хралупата — беше премръзнала! По стъпките й се събаряше на бели облаци разсипаният сняг. Свря се до порасналите си катеричета, погали ги по муцунките и им даде по един лешник и по едно орехче.
— Честита ви бяла зима, мои мамини мъничета — каза майката на децата си, като се свиваше на топло в хралупата. — Честита Нова година!