Все пак Теодора настоя той да вземе в триумфа същото пасивно участие, каквото бе взел и в победата, и да остави Велизарий да води процесията. Юстиниан се съгласи. На годишнината от превземането на Картаген Велизарий излезе от частната си резиденция недалеч от Теодосиевата стена и Златната порта и тръгна в процесията по дългата две мили Главна улица. Той вървеше пеш, предхождан от свещеници и епископи, пеещи тържествено Te Deum30 и размахващи кадилници, а не както изискваше древният обичай — седнал в колесница, с тържествени фанфари. Улицата беше украсена с цветя, цветни копринени драперии, венци и славословия и препълнена с въодушевено скандиращи тълпи. На всеки от големите площади, през които минахме — Аркадиевия, Говежди пазар, Амастриевия, Площада на братската любов, на Телеца (където се бяха стекли преподавателите и учениците от Висшата школа) и най-после на Константиновия площад, където се бе строило за парад градското опълчение, — бяхме посрещани с фанфари, дарове и приветствени слова от първенците на отделните квартали. Зад Велизарий, който бе придружаван от Йоан Кападокиеца и от други изтъкнати пълководци, яздеха конниците от личната му гвардия, морските стрелци и масагетските хуни (те се готвеха да се върнат на другия ден в своята родина оттатък Черно море), следвани от вандалските пленници, оковани във вериги и предвождани от облечения в пурпурна мантия Гелимер и неговите братовчеди, зетьове, баджанаци и племенници. Шествието се завършваше от цялата африканска плячка, натрупана в каруци.
Това бе необикновена плячка — най-богатата, показвана някога в триумфална процесия, тъй като заграбените в трикамерския лагер богатства бяха нищо в сравнение със скъпоценностите, взети от градските съкровищници, царските дворци и именията на благородниците в Картаген, Хипон, Була, Грасе и другаде. Тук бяха събрани печалбите от презморската търговия на вандалите и техните приходи от Африка през последните сто години, както и плячката от неуморната пиратска дейност на Гензерих. Вандалите представляваха една малобройна и потисническа аристокрация в тази плодородна, процъфтяваща страна и всичко, което поради леност не бяха вложили в обществени проекти, бяха трупали с десетилетия. И сега на колите бяха натоварени милиони либри сребро на слитъци, цели торби със сребърни и златни монети, златни кюлчета, златни купи, съдове и солници, обсипани със скъпоценни камъни, златни тронове, великолепни златни колесници, златни статуи, евангелия, подвързани в злато и украсени с перли, цели купища златни нагръдници и колани, инкрустирани със злато брони — с една дума, всякакви прекрасни и изящни предмети, които бихме могли да си представим, включително безценни антики от разграбването на императорския дворец и Капитолийския храм на Юпитер в Рим по времето на крал Гензерих. Имаше и многобройни свещени реликви: кости на мъченици, чудотворни икони, автентични облекла на апостоли, гвоздеите от кръста на свети Петър, на който той е бил разпнат с главата надолу.
Но най-чудесната и най-тачена част от плячката се състоеше от самите свещени приноси на юдейското богослужение, направени от Мойсей на планината по изричната повеля на господа и поставени по-късно в Ерусалимския храм. Те са описани в двайсет и петата глава на Изход: свещената трапеза от дърво ситим, обкована с чисто злато и предназначена за хлябовете на предложението, заедно със своите златни блюда, кадилници, чаши и шулци; светилникът от ковано злато със своите седем кандилца, вейки и чашки; златното очистилище и двата бдящи над него херувима с разперени отгоре крила. Всички тези неща Гензерих бе откраднал от Рим, където те са били занесени от император Тит след превземането на Ерусалим. Що се отнася до Ковчега на откровението, той бе изчезнал. Едни казват, че той, заедно с някои други светини, заграбени от Храма, е някъде в Галия, във владение на франкския крал, други — че е в етиопския град Акс, трети — че е потънал в река Тибър в Рим, а четвърти — че отдавна е бил отнесен на Небето, далеч от оскверняващия допир на светотатствени ръце.
Сенатът посрещна шествието и се присъедини към него на Амастриевия площад заедно с големи групи монаси и други духовници. Монасите се държаха най-скандално и не сваляха алчни погледи от плячката, особено от свещените реликви, които Юстиниан им бе обещал за техните църкви.
По времето на Римската република победителят пълководец е обикалял заедно със своите пленници столичните улици и през този ден упражнявал върховната власт. Неприятелският цар или предводител, ако се намирал между пленниците, бил принасян в жертва на края на триумфалната церемония. Колко много са се изменили обичаите от онези героични времена насам! Ето например Гелимер — когато шествието стига най-после до хиподрома, където чака Юстиниан, седнал в императорската ложа, вандалският крал влиза, неокован, заедно с всички останали. Той сваля пурпурната си мантия, тръгва нагоре към трона и коленичи пред василевса, който милостиво му позволява да се изправи и го помилва. Чрез височайша заповед на него лично и на неговото семейство се дават обширни имения в Галатия, а също и титлата сияен патриций, ако приеме да се откаже от арианската ерес. Вижте и Велизарий, победителя — той също се доближава до трона, сваля пурпурната си мантия и коленичи в краката на императора, но не му се дава земя, не получава дори няколко думи на признателност, а само му се заявява, че е изпълнил добре получените заповеди.