— Не мога да се съглася с това. Но продължавам да твърдя, че трябва да останем верни на убежденията си, без да засягаме чувствата на другите.
Теодосий не се извини за шегата, прозвучала така обидно за неговия кръстник. Той каза само:
— Не защищавам никоя ерес. Признавам, че православното верую може да изтъкне логически аргументи срещу всякакви еретични схващания, особено като се имат предвид някои мистични догми, например, че папата в Рим държи небесните ключове, наследени от свети Петър.
Велизарий отговори рязко:
— Не виждам какво общо може да има логиката с истинската религиозност.
Теодосий се засмя:
— Това звучи доста скептично, кръстник.
Велизарий обясни, запазвайки все още спокойствие:
— Религията е вяра, а не философия. Йонийските гърци измислиха философията и се опитаха да заместят религията с нея — така те се превърнаха в един страхлив и вероломен народ.
Господарката Антонина попита:
— Но нима философията не ни е нужна като щит срещу посегателствата на другите? Правилно ли е да останем верни на онези, които ни обиждат?
— Правилно е да останем верни и да прощаваме обидите. Да изменим на принципите си, значи да навредим сами на себе си.
Теодосий отбеляза:
— Но колкото по-слаба е вярата на един човек, толкова по-малко си наврежда той, като й изменя.
Велизарий отвърна с благ глас:
— Какво ни засяга това, кръщелнико? Всички ние тук сме хора на честта.
В този момент забелязах как господарката и Теодосий си размениха един бърз поглед, сякаш искаха да си кажат:
„Е, драги ни Велизарий, ти ни ласкаеш. Може би нашето чувство за чест не е чак толкова фанатично като твоето.“
Запазих завинаги спомена за този разговор и за разменения поглед — те придобиваха особено значение, като се имат предвид по-нататъшните отношения между господарката и Теодосий. В едно съм сигурен: Теодосий бе приел покръстването само като средство за задоволяване на личните си амбиции и бе християнин не повече от нас двамата с господарката. Веднъж той й призна:
„Единственият автор по въпросите на християнството, когото съм чел с удоволствие, е Целз32.“
Този Целз е анатема. Той е живял в езическо време и е писал с жестока насмешка за ранните християни. Отишъл дори в Палестина да проучи произхода на Иисус и твърдял, че открил името му във военните списъци като син на някой си Пантер, гръцки войник от Самария. „Заслужава да се отбележи — казваше Теодосий, — че според евангелист Йоан Иисус не се е отрекъл от самаритянския си произход, когато първосвещениците му отправили такова обвинение.“
Всеки има право да вярва и да мисли каквото си иска, както казваше Велизарий, но Теодосий криеше своето мнение от всички с изключение може би на господарката Антонина. Макар и да не вярвах на глупавия слугински слух за господарката и Теодосий — уж че били видени веднъж да се целуват зад някакъв параван, а друг път да излизат заедно от една тъмна изба, бях все пак измъчван от лошото предчувствие, че един ден страстта ще завладее моята господарка и красивия младеж за зла чест на Велизарий и на самите тях. Защото, като атеист или най-малкото скептик, какви морални задръжки можеше да има Теодосий? Колкото за господарката, тя бе водила доста разпуснат живот навремето и съвсем не беше вярна на първия си съпруг, търговеца. Антонина гледаше на тялото си като на свое лично притежание, с което можеше да се разпорежда както намери за добре. Любовта й към Велизарий не будеше съмнение, но дали тя беше в състояние да я възпре от едно страстно увлечение по Теодосий, не ми бе възможно да преценя.
Когато Велизарий каза: „Всички ние тук сме хора на честта“, изведнъж се натъжих. Обичах го като благороден герой и верността ми към него отстъпваше само на верността, която изпитвах към господарката от признателност за голямото й благоволение към мен.
Точно в този момент бе съобщено за пристигането на Соломон. Той влезе задъхан в стаята — едва можеше да говори. Господарката ме прати за чаша ободрително вино и Соломон я изпи жадно. Тъй като моята дискретност не будеше никакво съмнение, получих разрешение да остана и да чуя неговия разказ.
Вандалките били на дъното на размириците, каза Соломон. Те успели да убедят новите си мъже, че императорът ги е лишил чрез измама от зестрите им — от къщите и земите, които им принадлежали по право. Пак тези жени събудили недоволство срещу потисническите религиозни едикти на Юстиниан — строго лишаване на всички ариани от светото причастие и дори от светена вода, с която да кръщават децата си. Били се народили цяла сюрия нови арианчета и ако се случело да умрат, без да бъдат кръстени, щели да бъдат осъдени на вечни мъки, а това създавало големи грижи на техните бащи, тракийски готи и херулски хуни. Бунтът бил определен за Великден, който тази година се падаше на двайсет и третия ден от месец март. Затворниците решили да убият Соломон по време на литургията по случай Възкресение Христово в катедралата „Свети Киприян“. Соломон не подозирал нищо за заплашващата го опасност, понеже всичко било запазено в най-строга тайна. А половината войници от собствената му охрана също били в заговора, тъй като били женени за вандалки и искали да вземат своя дял от бъдещото разпределение на земите и къщите.