В Сиракуза обаче откри, че няма войнишки бунт, а само отказ от страна на един пехотен пълководец, на име Константин, да изпълнява заповедите на господарката Антонина в качеството й на заместник на Велизарий. Той бе заявил, че към неговите задължения не спада подчинението на която и да било жена, освен на самата императрица, и то единствено по някои граждански въпроси, с чието разрешаване я е натоварил василевсът — съгласно римския обичай от незапомнени времена жените не можеха да бъдат назначавани за военачалници. Господарката бе поставила Константин под строг арест, а останалите пълководци, които му съчувствуваха, престанаха да изпращат ежедневните си доклади до господарката, като вместо това ги предаваха на най-старшия между тях, Йоан Кървавия. След завръщането си Велизарий освободи Константин от тъмницата, но се обърна с много сурови думи към него и към другите военачалници, като им каза, че намира тяхната постъпка глупава и обидна за самия него. Отдавна, е доказано, продължи той, че една умна и смела жена може не само да командува решително войниците (както бе направила, жена му, сияйната господарка Антонина, по време на похода срещу Картаген), но и да ги поведе към победа. Нима Зиновия33, управителката на Палмира, не застанала начело на войските си, яхнала кон и облечена с броня и не запазила Източната империя от персийския цар Шапур? Сияйната Антонина, освен това бе негова официална представителка и носеше неговия печат. Със своето ненавременно неподчинение те го бяха принудили да се завърна от Африка, без да е успял да смаже окончателно бунта. Редникът Стотцас бе все още на свобода и сигурно щеше да им причини нови главоболия.
В отговор те не казаха почти нищо, но Константин намекна, че Велизарий не бил в течение и на другата версия за станалото. Той имал намерение не да обиди Велизарий, а по-скоро, да му окаже почит с отказа си да се подчини, на жена му, която не зачитала истинските му интереси. Константин не пожела да каже нито дума, повече и остави Велизарий крайно озадачен.
Но същата вечер, една от младите робини, на име Македония, отишла тайно при Велизарий и го предупредила, че господарката Антонина и Теодосий били любовници и че това скандално положение станало всеобщо достояние. Тя казала, че без съмнение именно това била причината, поради която Константин и останалите военачалници отказали да се подчинят на нашата господарка. Македония бе направила, тези разкрития, за да си отмъсти, тъй като Антонина я бе вързала два дни преди това за един креват и я бе набила с камшик, за неморално поведение. Неморалното й поведение се състоеше в срамна любовна история със седемнайсетгодишния Фотий, който бе дошъл с нас в Сицилия; Македония смяташе за несправедливо нашата господарка, омъжена жена, да върши прелюбодейство и в същото време да я налага най-безмилостно с камшик заради обикновено блудство. Но тя не разполагаше с доказателство за провинението на господарката и затова бе принудена да го измисли. Убедила бе двама малки пажове, мавърски заложници при двора, да подкрепят нейния разказ. Те също искаха да си отмъстят на господарката, понеже в качеството си на заложници очакваха с тях да се отнасят като с принцове, но когато бащите им се разбунтуваха, Антонина ги принуди да вършат черна работа и ги налагаше с камшик, ако ги заловеше в дребни кражби или други непристойни прояви. Мавърчетата били такива изкусни лъжци или пък Македония ги била подучила така добре, че Велизарий не можел да не повярва на разказа им, който бил украсен с най-големи подробности. Струвало му се, че се намира на кораб, чието котвено въже се е скъсало под напора на внезапно разразила се буря. Но Македония изтръгнала от него клетва, че няма да каже на жена си кой е повдигнал обвиненията, нито ще призове нея или мавърчетата като свидетели по евентуално обвинение в прелюбодейство. Така ръцете на Велизарий се оказали вързани. Аз самият нямах никаква представа за случилото се, но забелязах, че изведнъж той стана много мрачен и страшно избухлив. Успя обаче да скрие своите чувства от жена си, като се позова на болки в стомаха, както и на грижите, които му създаваше положението в Картаген и неподчинението на неговите военачалници.
33
Амбициозна владетелка на царството Палмира в Сирия наследила управлението, от съпруга си в 266 г. Пленена в 272 г. от император Аврелиан. — Б.пр.