Когато го върнахме обратно в съдебната зала, господарката се обърна към него с думите:
— Прекарай остатъка от земните си дни в разкаяние, брате Силверий, следвайки примера на бележития си предшественик, първия епископ на Рим, който също като тебе изневери на своя господар34. Накрая той изкупи греха си чрез мъченическа смърт на хиподрома на Калигула, но ние не очакваме толкова светост от твоя страна.
През цялото време Велизарий не каза нищо и изглеждаше силно притеснен.
Силверий бе изпроводен от двама масагетски хуни, които го заведоха в стражевото помещение при Порта Пинция. Същата нощ той напусна Рим, отправяйки се към Неапол, откъдето възнамеряваше да продължи на изток.
Подчинените му се събраха да изберат нов папа. Успехът увенча дякон Вигилий, който си бе дал труда да подкупи избирателното тяло с цели петнайсет хиляди номизми. Златото бе на по-голяма почит от всякога сред тези алчни духовници. Гражданското население получаваше много малка дажба жито, която допълваше със зеле и различни треви, като коприва, радика и урока, но изобилна и хубава храна можеше да се купи само със злато. През това лято войниците все по-често се промъкваха нощем в нивите зад линията на готите, отрязваха със сърпове няколко стиски класове и ги напъхваха в торби, преметнати върху гърба на коня. Една торба жито струваше сто пъти повече, отколкото в мирно време.
С приближаването на зимата и тези доставки спряха — надениците от катърско месо бяха единствената прилична добавка към оскъдните дажби брашно, която можеха да купят дори и най-богатите. Хората почнаха да ядат котки, плъхове и смазка за оси. Само от вино не се чувствуваше остър недостиг, понеже Велизарий бе иззел всички запаси от частните изби и ги бе предоставил за всеобща консумация. Рим гладуваше, но колкото и да е странно, не видях нито един недохранен свещеник. „О — каза сухо господарката, когато споделих това с нея, — хранят ги враните, както някога са нахранили чудодейно и пророк Илия.“
Що се отнася до деветимата сенатори, сложили своите имена под заловеното писмо, не бе справедливо Антонина да ги накаже по-сурово от папата. Тя конфискува имуществата им и ги изгони от града заедно с брат Силверий. Велизарий продължаваше да бъде неспокоен — и други римляни можеха да бъдат замесени в заговора. Затова той накара ключарите да подменят ключалките на всички порти два пъти месечно, така че за предателите ставаше по-трудно да се снабдят с подходящи ключове. Дежурните командири при тези порти се сменяха без определен ред, за да не могат да бъдат подкупени предварително да отворят дадена порта през точно определена нощ. А за да разсее скуката при нощните бдения, господарката разпредели музикантите от театъра на групи, които свиреха редовно при всяка една от портите. От своя страна Велизарий взе мерки против отслабване на бдителността, като разположи отвъд рова предни постове, предимно маври, придружени от кучета, които бяха обучени да ръмжат при най-лекия шум от приближаващи се стъпки.
Тук ще направя едно малко отклонение, за да разкажа как веднъж господарката Антонина постави на мястото им тези музиканти. Когато някой от тях свиреше фалшиво, господарката грабваше инструмента му и му показваше: „Ето каква е мелодията!“, а после им се надсмиваше:
— Много сте загубени вие римляните, не ви бива нито за войници, нито за свирачи! За какво сте ми тогава?!
Веднъж един по-сърцат от обидените музиканти отвърна, опитвайки се да я смути с непристойния си език:
— Много сме добри в създаването на потомство.
А тя го сряза невъзмутимо:
— Поне в това сте надминали бащите си.
Шегата започна да се предава от уста на уста и стана една от най-знаменитите й фрази.
Неуспехът, за който обещах да ви разкажа, се дължеше на главозамайването на нашите войници от сполучливите набези на конницата. Вече им бе омръзнала тактиката на Велизарий за постепенно подронване на силите и мъжеството на неприятеля и настояваха шумно за генерално сражение. Той се придържаше към правилото да не обезсърчава никога войнствения дух на своите хора, но разбираше, че още не е дошло времето за такава решителна битка. Врагът продължаваше да се радва на огромно числено превъзходство и готите, макар и обезкуражени, се биеха все така храбро. Велизарий се опита да отвлече вниманието на хората си с по-чести излизания, но на два-три пъти се оказа, че готите бяха готови да го посрещнат, явно предупредени за намеренията му от дезертьори. Градските жители също започнаха да настояват за сражение или във всеки случай за бърз край на обсадата, все едно в чия полза. Не му беше вече възможно да си запушва ушите за тези искания — не биваше да загуби уважението на своите войници или да изпусне от контрол гражданското население.
34
Апостол Петър се отрекъл три пъти от Христос пред юдейския първосвещеник (Матей 26 и Марк 14). — Б.пр.