Номизмата през царуването на Юстиниан е имала приблизително днешната стойност на една английска лира или на пет американски долара. Разстоянията са дадени в римски мили, които са почти равни на английските. Географските названия са осъвременени в случаите, когато това ги прави по-разбираеми.
Картите са съставени от Ричард Криб. Трябва да изкажа благодарност на Лора Райдинг за голямата й помощ при подобряването на езика и стила.
1938 г.
Робърт Грейвс
Глава първа
Детството на Велизариий
Когато Велизарий бил на седем години, овдовялата му майка го предупредила, че е вече време да се раздели с нея, с прислугата и с тяхното имение в тракийския град Чермен и да тръгне на училище в намиращия се на няколко километра Адрианопол, където негов наставник щял да бъде брат й, достопочтеният Модест. Тя го накарала да се закълне в Свещеното писание — тъй като била православна християнка, — че ще изпълни обета, даден от негово име от кръстниците му, които били починали неотдавна. Велизарий се заклел, като се отрекъл от светските съблазни, от плътта и от нечестивия.
Аз, авторът на тази гръцка хроника, съм човек със скромно положение, обикновен слуга, но почти целият ми живот премина в служба на Антонина, съпруга на същия този Велизарий, за това трябва да се отнасяте с доверие към написаното от мен. Иска ми се да започна, привеждайки мнението на моята господарка Антонина за положената, в Чермен клетва: тя намираше за крайно неразумно обвързването на малки деца с духовни обети от такова естество, тъй като те не са ходили още на училище и не познават ни най-малко света на мъжете, жените и духовниците. Това е също толкова противоестествено, казваше тя, колкото и налагането на някакво телесно ограничение в най-ранна детска възраст, например да се кара детето винаги да носи със себе си някой малък дънер или никога да не завърта глава, като вместо това извива цялото си тяло или движи само очите си, без да мърда главата. Подобни изисквания биха създали големи неудобства, няма две мнения по този въпрос, но далеч не толкова големи, колкото тържественото отричане от светските съблазни, от плътта и дявола, извършено от един млад благородник, предопределен да служи на негово свещено величество императора на източните ромеи, който царува в Константинопол. Защото щом момчето престане да бъде дете, има две възможности: или изкушенията стават твърде големи и то нарушава обета си, измъчвано от горчиво разкаяние и загубило вяра в моралната си устойчивост, или също така нарушава дадения обет, но без да изпитва разкаяние, тъй като светските съблазни, плътта и дяволът му изглеждат много примамливи и тогава то загубва всякакво чувство за тържествения характер на една клетва.
Но Велизарий бил такова изключително дете, а по-късно бе и такъв изключителен мъж, че никакви трудности не бяха в състояние да го смутят особено. Да се върнем към абсурдния пример, употребен от моята господарка: той лесно би привикнал да не върти никога главата си и при това щеше да направи този свой навик да изглежда като проява на благородство, а не на скованост. Или пък щеше да носи навсякъде своя дънер, сякаш е най-удобният и необходим предмет на света — оръжие, столче или възглавница, — и би направил дори много модно в столицата носенето на красиво издялани и инкрустирани парчета дърво. И без съмнение тази мода нямаше да бъде по-глупава или по-сляпа от повечето модни привички на младите контета, спадащи към съперническите партии на хиподрома, както и от много други модни течения, появили се на сцената и слезли от нея в течение на това изнурително столетие — модни течения в областта на брадите, мантиите, клетвите, играчките, благовонията, хазартните игри, позите при плътските удоволствия, проявите на нежност, възбуждащите средства, религиозните спорове, мощехранителниците, кинжалите, захаросаните плодове.
Велизарий във всеки случай дал тази опасна клетва със същото простодушие, с което някога младия Тезей от Атина се заклел на овдовялата си майка да отмъсти за бащината си смърт1 на чудовищния минотавър от Критския лабиринт, който се хранел с човешко месо.
1
Всъщност съгласно гръцката митология бащата на Тезей, Егей е бил все още жив, когато героят победил минотавъра Б.Пр.