А сега за края на Бесас. Той изкупи загубата на Рим с успеха си в Колхида, където превзе обратно от персите столицата Петра, и не след дълго умря почитан в Константинопол. Персите обаче пак си върнаха Петра. Едно странно съвпадение — Дагистевс, ромейският началник на гарнизона в Петра, изкупи загубата на този град с успеха си в Италия, защото тъкмо той върна на Нарзес изгубения от Бесас Рим.
Нарзес, който остана в Италия като префект, спечели второ голямо сражение без чужда помощ; този път цялата заслуга се падаше на собствените му задълбочени познания в областта на военното изкуство. Голяма франкска войска бе нахлула в Южна Италия. Нарзес изненадал основния й корпус при Казилин в Кампания, където те били загубили (както по времето на Велизарий) половината си хора от дизентерия. Войската на франките се състояла изцяло от пехотинци, въоръжени с мечове, копия и метателни брадви. Отначало Нарзес им противопоставил собствената си пехота, но когато франките нападнали в колона, той ги заобиколил по фланговете с конницата си и ги обсипал с дъжд от стрели от сто крачки разстояние, което било извън обсега на техните брадви. Франките не смеели да се придвижат напред от страх да не бъдат нападнати по двата фланга, а не посмели и да нарушат колоната, като атакуват конницата, понеже тяхната военна тактика изисква да останат в строя при всички обстоятелства. Те загинали всички вкупом — само пет човека от общо трийсет хиляди успели да избягат. Нарзес, вероятно за да не събуди завист у Юстиниан, приписа заслугата за своята победа единствено на чудотворната статуетка на Дева Мария, която носеше винаги със себе си и която го предупреждавала за всяка по-сериозна опасност.
Когато научил за станалото при Тация и Казилин, Юстиниан благодарил на бога и бил безкрайно доволен. „Ех — казал той, — защо не помислихме по-рано да пратим в Италия нашия доблестен Нарзес? Защо го отзовахме в предната война само заради завистливите оплаквания на сияйния Велизарий? Много хора щяха да са живи днес и големи богатства спестени, ако се бяхме доверили на нашия Нарзес. Сами сме си виновни, че проявихме прекалено снизхождение към чувствата на Велизарий, този малодушен и глупав военачалник, но подобен излишък от великодушие е може би извиним у един василевс.“
След като се върна към богословските си занимания и убеден, че Италия е в сигурни ръце, че цар Хосроу не замисля нова пакост по източната граница и че варварите на север могат да бъдат подкупени или подтикнати с измама да се бият помежду си, Юстиниан занемари войските и укрепленията повече от когато и да било.
Велизарий, в качеството си на главнокомандуващ на Източните армии и на дворцовата стража, се обърна три пъти към него е молба да не пренебрегва надвисналата над империята опасност. След третия опит последва височайша заповед: „Негово величество забранява по-нататъшното повдигане на този въпрос. Бог ще простре силната Си десница над Своя народ, който се уповава на Него.“
Един есенен ден през лето господне 558-во (годината, когато Йоан Кървавия загина при една ловна злополука, след като бе служил покорно при Нарзес по време на неговата италийска кампания, и десетата година от нашето завръщане в Константинопол) капитанът на един търговски кораб в Черно море предаде на Велизарий някакво съобщение. То бе написано с трепереща старческа ръка на мръсен къс пергамент и гласеше:
„Сияйни Велизарий, ти, който спаси живота ми от Йоан Кападокиеца преди повече от петдесет години в една странноприемница недалеч от Адрианопол в Тракия още когато беше малко момче, дойде време да ти докажа, че гражданинът Симеон не забравя своя дълг на признателност. Преди много време българските хуни ме отведоха в робство при един набег в Тракия, но се отнесоха добре с мен, тъй като съм сръчен майстор сарач. Научих варварския им език и получих достъп до техните съвети. Признавам, че в много отношения сега съм по-добре, отколкото когато бях роб на ненаситни бирници. Липсват ми само хубавото тракийско вино и топлият уют на моята голяма къща. Знай прочее, че тази зима, ако Дунавът замръзне отново както предричат гадателите на времето, българските орди ще нахлуят в Тракия. Те се хвалят, че ще нападнат самия Константинопол и ще заграбят плячка, каквато не била виждана, откак свят светува. Води ги Заверган39, един много способен хан. Има двайсет хиляди ездачи. Предупреди императора. Сбогом.“
39
Прабългарски хан, предводител на племето кутригури. Нахлул във Византия през 558 г. и проникнал до Дългата стена, в Константинопол. — Б.пр.