Той отворил дисагите, извадил пакетчето с пипера и мелничката и започнал да мели. Тъй като бил още дете, Велизарий смлял доста повече, отколкото било необходимо за петима души, когато Палеолог, който го наблюдавал през цялото време, не извикал:
— Дете мое, та този пипер ще стигне за един циклоп!
И докато заекът се варял, Палеолог им разказал историята за Одисей в пещерата на циклопа, която те не били чували дотогава — как героят запалил подострения край на един голям кол, как напоил циклопа с вино и как извадил единственото му око с пламтящия връх. Двете момчета и робите го слушали и се смеели, защото, докато цитирал драмата на Еврипид, Палеолог много забавно имитирал ранения циклоп. След това те сложили масата за трима — робите щели да се нахранят по-късно сами — и напълнили чашите с вино от една опушена глинена кана, която намерили в шкафа. Робът Андрей нарязал хляба с ловджийския си нож.
Най-после вечерята била почти готова — само заекът трябвало да поври още няколко минути. Палеолог добавил в гърнето две-три лъжици вино, една-две щипки пипер, клонче розмарин и малко киселец, който старицата донесла от задния двор. Непрекъснато опитвали супата с роговата лъжица. Запалили четири лоени свещи и Андрей имал задължението да почиства фитилите им от нагар. Но точно в този момент на всеобщо задоволство откъм вратата се разнесъл голям шум и вътре нахлули шестима въоръжени грубияни — азиатски гърци, ако се съди по говора им, — които развалили всичко.
Със себе си мъкнели един прилично облечен младеж с кротко лице, който бил с вързани ръце и крака и не можел да ходи. Приличал на заможен занаятчия или търговец. Предводителят на групата, едър здравеняк, носел пленника на рамо като чувал брашно и го захвърлил в ъгъла до огнището — предполагам, защото това било най-отдалеченото от вратата място, ако му хрумнело да побегне. Младежът бил просто отчаян и явно очаквал да бъде убит. Името му, както се разбрало по-късно, било Симеон, жител на тази област. Земляците му хвърлили жребий и на него се паднало да отиде от тяхно име при един едър земевладелец, наречен Йоан Кападокиеца, с молба да си плати поземления данък или поне част от него — едно задължение, което въпросният богаташ отдавна отбягвал. Областта трябвало всяка година да внася в императорската хазна определена сума в злато, а земите на Йоан Кападокиеца били оценени значително под истинската им стойност, но независимо от това дължимият от него данък възлизал на една трета от общата такса, събирана от цялата област. Поради лошите реколти и един неотдавнашен набег на българските хуни, както и поради силно завишената данъчна оценка — правителството им предоставило за използване негодни участъци земя, само мочурища и камънаци, но ги оценило като хубава орна почва — местните жители били тъй затънали в дългове, че щели направо да се разорят, ако Йоан Кападокиеца не благоволял да плати своя дял. Но той винаги отказвал. Разполагал с щяла свита въоръжени мъже, повечето кападокийци като нахълталите шестима юначаги, и те обиждали и биели представителите на местните жители, когато идвали в замъка му да го молят да плати своята част.
В моя разказ ще има, изглежда, много Йоановци, освен споменатите вече Йоан Арменеца и Йоан Кападокиеца, тъй като това име се приема най-често от новопокръстените в християнска вяра чужденци (в чест на Йоан Кръстител или на Йоан Евангелист) или се дава на робите от господарите им християни. То се среща често и при евреите, където всъщност се е появило за първи път. Ето защо ние ще различаваме различните Йоановци или по родното им място, или — ако това се окаже недостатъчно — по обичайните им прякори, като Йоан Копелето, Йоан Лакомника или Йоан Кървавия. Но в моя разказ има само един Велизарий той е толкова необикновен, колкото и самото му име.
Постепенно от хвалбите на кападокийците и от вайканията на злочестия Симеон се изяснило, че той се отправил смело с група доброволци към замъка на Йоан Кападокиеца, решен да го принуди да изплати поне част от дълга си, но бил нападнат при караулното от въоръжените с мечове и тояги стражи. Групата веднага се разбягала и изоставила Симеон, който бил пленен. Тогава самият Йоан Кападокиеца, който прекарвал есента в лов за дивеч и птици в своето имение, излязъл важен-важен и попитал десетника на стражата кой е този човек. Всички се поклонили дълбоко на Йоан, който изисквал от тях такова уважение, каквото обикновено се полага на един патриарх или управител на диоцез, и отговорили:
„Чудак някакъв, бирник ако ваша милост благоволи.“