Тази грубост преля чашата. Теодора, която седеше на трон до Юстиниан, стана, извини се с почтителен поклон на императора и тръгна към изхода, последвана от своите пажове, без да дочака нито причастието, нито благословията. Етикетът изискваше дамите от галерията да станат и да я придружат. В това време епископът отправи искане главите на господарката и на благородната Хрисомало да бъдат остригани като щраусови яйца. Теодора му отговори косвено, понеже един пряк отговор би могъл да се изтълкува като обида към Юстиниан, който пазеше мълчание. Тя се спря за момент и се провикна над скамейките към Йоан Кападокиеца:
— Кажи, моля те, на твоя красноречив голобрад приятел, че не подхожда на Бръснача да изрича анатема срещу Гребена — това не е никак мъдро!
Дамите заслизаха шумно от галерията, за да се присъединят към нея, и само мъжете и евнусите останаха в църквата да изслушат докрай проповедта. Но поради шума от възмутените ни и възбудени разговори епископът бързо прецени, че ще е по-добре да приключи със смирено извинение към негово величество заради прекалената може би искреност на казаното от него — по никакъв начин не искал да засегне лично своята най-непорочна, милостива и прекрасна императрица, за чиито добродетели били недостойни дори и най-прочувствените стихове на поетите — както на християнските, така и на езическите. Епископът наистина бе изпаднал в опасно положение и никога не би се осмелил да произнесе такава проповед, ако не е получил тайно уверение от някого, че моята господарка и благородната Хрисомало се намират в немилост. Колкото до Бръснача и Гребена, Теодора искаше да каже, че този епископ сам нарушава църковните канони, като се явява с бръснато лице. По лицето на един свещеник можеха да минат само ножици. Освен това косата му бе съвсем неподобаващо намазана с брилянтин, тъй като той беше едно типично италианско конте. Още преди да залезе слънцето, той бе натоварен на един малък търговски кораб и отплува обратно за Равена. Теодора показа ясно на Юстиниан, че държи на старите си приятелки, докато те остават верни и предани на престола, със същата твърдост, с каквато държи на своята вяра в едната природа на Сина божи.
Тези събития направиха силно впечатление в Константинопол и името на господарката стана обект на многобройни неверни, но не чак дотам неблагоприятни приказки, разказвани на градското тържище. Историята на нейния живот стана всеизвестна, а обстоятелството, че Теодора я бе признала за своя приятелка чрез публичното порицаване на един епископ, засили много нейните позиции. Независимо от това, за да бъде защитена от насилие, към нея бяха прикрепени двама телохранители, когато излизаше пеша или с колесница, а когато замина за персийската граница като лична пратеница на Теодора при Велизарий (подробните обстоятелства около това събитие ще бъдат обяснени в следващата глава), придружаваше я цял отряд дворцови стражи.
Глава седма
Битката за Дара
Време е сега да разкажа накратко за събитията в Персия, след като Велизарий бе назначен за главнокомандуващ на войските в Дара. Непревзимаемият град Низивис, петнайсет мили по на изток, е бил навремето главен граничен пост на Римската империя. Той издържал успешно три дълги обсади на Шапур, единайсетия владетел от династията на Сасанидите, преди да му бъде отстъпен без бой по силата на позорния договор, с който император Йовиан26 дал на персите пет гранични района. За да замести по някакъв начин Низивис, Анастасий укрепи Дара, който бе останал в римска територия, но се нуждаеше от преден пост, да го предпазва от изненадващо нападение. Затова Юстиниан удовлетвори молбата на Велизарий да построи крепост в Мигдон на три мили от Дара и само на няколкостотин крачки от границата.
Велизарий бе вещ в строителството на укрепления. Той беше избрал много изгодно място за крепостта и бе започнал да я строи с голяма бързина, надявайки се да изпрати един гарнизон там, преди персите да се опитат да спрат работата. Многобройните строители работели бързо, с меч на пояса, също както евреите, възстановили някога под ръководството на Неемия стените на Ерусалим под неприязнените погледи на самаритянските си съседи. Преди да се започне работата, Велизарий събрал в Дара голямо количество дървен материал, дялан камък и вар и крепостните стени, заграждащи два югера земя, скоро достигнали два човешки боя височина, която бързо растяла.
26
Римски император (331—364 г. н.е.), принуден да предаде на персите Армения и част от Месопотамия. — Б.пр.