Според този адрианополец Симеон завършил изложението си със следните думи:
„Прочее по този въпрос папа Лъв отбелязва (мога да цитирам точните му думи): «Ardescat in foco ferrum. Sunt vincula mea solvenda. Mox etiam pugionibus et pipere pugnandum est. Tace!»6 Как може да давате ухо на такова пълно безумие, Мъже на Кападокия?“
Началникът на кападокийците се направил, че разбира латински, и без много да мисли, извикал:
„Благословен да бъде папа Лъв, който е произнесъл тези мъдри слова. Всяко от тях е самата истина. Ти сам опроверга себе си!“
Никой от тях не разбрал, че по този начин Симеон успял да съобщи тайно на Велизарий да нажежи ръжена в жарта, да го развърже и да се приготви за бой с кинжали и пипер.
Но според версията, която чух преди няколко години от Андрей, сам Велизарий произнесъл латинската фраза, с която уж опровергал Симеон, като извикал: „Ardescit in foco ferrum manibus tuis propinquum. Vincula solvum. Mox etiam pugionibus et pipere pugnabitur!“7, а невежите кападокийци (по разказа на Андрей) поздравили момчето като смел защитник на правата вяра. Всъщност тези думи на Велизарий, ако изобщо са били казани, уведомявали Симеон, че ръженът е сложен вече да се нажежава в жарта недалече от ръцете му, че ей сега ще го развърже и че скоро ще се почне бой с кинжали и пипер.
Против версията на Андрей говори добре известната склонност на старите хора да изопачават младежките си преживелици, особено когато разказват за някой човек, който впоследствие е добил широка известност. Така например свети Матей научил от някакви стари клюкари, че детето Иисус съживило веднъж едно врабче по времето, когато играели заедно, и разказал за това във втората си проповед наред с други чудеса, като например това, че Младенецът бил говорили от утробата на майка си и отправял укори към пастрока си Йосиф. Но в полза на тази версия мога да посоча обстоятелството, че тя стигна до мен не от трета, а от първа ръка и че познавах Андрей като човек, който заслужава доверие. Не може да се приеме и възражението, че такова малко момче, каквото е бил тогава Велизарий, едва ли е могло да говори добре латински, истински римски латински, тъй като това всъщност е бил майчиният му език. Бащата на майка му бил римски сенатор, който напуснал Италия заедно със семейството си петдесет години преди описваните събития, когато вандалът варварин крал Гензерих плячкосал храмовете и домовете на патрициите в Рим. Той дошъл в източните части на Римската империя за повече сигурност и семейството му запазило своя добър латински език. Така Велизарий владеел вече три езика: местния тракийски диалект, говорен в имението, латински, на който майка му и нейният домашен свещеник винаги разговаряли с него, и гръцки — езика на Източната империя, който още не говорел достатъчно гладко.
Но който и да е играл ролята на военачалник в този случай, битката се развила по следния начин. Първо Велизарий срязал тайно въжетата на Симеон с кинжала си. Кападокийците не го забелязали — те били вече свършили с месото, но продължавали да седят на трапезата и да пият. След това, като смушкал с лакът Йоан Арменеца, Велизарий грабнал цяла шепа от смления пипер, приближил се до масата и го хвърлил бързо в лицата им, с което и шестимата били заслепени, Симеон изревал и рипнал, размахвайки нажежения до червено ръжен, който Велизарий бил поставил, в огнището, а тракийците — Андрей и носачът — се втурнали да вземат оръжията си, захвърлени недалеч от тях.
Кападокийците изревали като бикове от болка й безпомощна ярост. Те били пияни от виното, с вързани крака, ослепени от пипера и омаломощени от бурни кихавици. При първото си нападение Симеон нанесъл страшни удари по главите на двама от стражите с нажежения ръжен, така че, макар и Палеолог да не взел никакво участие в борбата, кападокийците били вече само четирима срещу петима. Нападателите издърпали столчетата им и те се проснали, на земята. Момчетата и робите се изправили над тях е извадени мечове и кинжали. Симеон побързал да донесе няколко хамута от конюшнята и един по един ги завързал всичките — по занаят той бил сарач и връзвал много сръчно възли. При всеки възел изричал по един монофизитски аргумент, придружен от изрази като: „Измъкни, се от тази логическа връзка, господарю, стига да можеш!“ или: „Този текст се врязва плътно в съзнанието ти, нали?“
Те започнали жално, да се молят:
— Христа ради, добри човече, донеси, вода и гъба, че иначе ще ослепеем от този огнен прах!
Но Симеон запял с мощен глас химна на серафимите с онези добавки в монофизитски стил, причинили раздори, бунтове и кръвопролития в много християнски църкви. Когато всички били здраво завързани, Симеон ги уведомил, че Христос иска от него да прощава на своите врагове, и внимателно изтрил възпалените им очи е гъба, като повтарял:
6
Желязото ще се нажежи в огнището. Ще трябва да се освободя от оковите. Ще воюваме с кинжал и пипер. Мълчи! (Лат.) Б.пр.
7
Желязото се нажежава в огнището, трябва само да протегнеш ръка. Ще те освободя от оковите. Сега ще воюваме с кинжал и пипер! (Лат.) — Б.пр.