На сутринта, когато слънцето се издигна над хоризонта, той разреши на екипажите да слязат на брега. След строги заповеди за запазване на добри отношения с местното население, Велизарий влезе в Картаген начело на цялата армия. Предишната вечер бе набелязано къде ще се разквартирува войската и всяка част се придвижи до определената й улица в пълен ред, сякаш това беше Адрианопол или Антиохия, или дори самият Константинопол. Господарката Антонина и Велизарий отседнаха в кралския дворец; вечерта всички се събрахме в банкетната зала на угощението, което Аматас бе поръчал за крал Гелимер. Блюдата поднасяха кралските слуги. След това Велизарий седна на трона на Гелимер да раздава правосъдие от името на императора. Завземането на града бе станало толкова спокойно, че ежедневните занятия на населението не бяха ни най-малко смутени. С изключение на разграбването на пристанищните складове, за което бе извършено строго разследване, нямаше друго наказуемо нарушение и оплакванията бяха много малко.
Този ден бе чествуван празникът на свети Киприян, покровителя на Картаген, въпреки че до точната дата оставаха още два месеца, тъй като бризът на свети Киприян — силен североизточен вятър, излизащ обикновено в средата на септември — също бе избързал и помогнал на корабите ни да се приберат безопасно в пристанището. Катедралата „Свети Киприян“, превърната в място за ариански богослужения няколко години преди това, беше сега отново в православни ръце, така че празникът бе чествуван с църковен триумф и осанна.
Градът е наистина величествен е множеството си магазини и статуи, колонади от местния жълт мрамор, бани, тържища и огромния, кацнал на един хълм хиподром — с две думи, има всичко необходимо за един престолен град, макар че площадите не са така големи, както константинополските, и улиците са много по-тесни. Седмици наред лицата на жителите му светеха с радостта на свободата и всеки ден приличаше на празник. Невероятната лекота, с която бяха сразени вандалите, бе едва ли не единствената тема за разговори и за да се намери приемливо обяснение, всеки се стараеше да си спомни някакъв пророчески сън или поличба.
Пророчески смисъл бе открит дори в едно ученическо четиристишие, отдавна обиколило всички улици:
Това стихотворение бе взето първоначално от един буквар, използуван в местните килийни училища за преподаване на гръцката азбука: първата буква, алфа, следваше да се запомни като начална буква на цветето „ангос“, бета — на „балеарикос“, въоръжен с прашка балеарски войник, и гама — на „галос“, галски копиеносец. Монасите бяха нарисували в буквара цветето и двамата войници, за да могат децата да ги запомнят по-лесно. Но децата си представяха балеареца и гала, изобразени на две срещуположни страници на пергаментовия свитък, като смъртни врагове. Затова в играта „балеарец и гал“ едното дете беше галът и преследваше другото, балеареца, с пръчка, а след като го хванеше, побягваше на свой ред, гонено от балеареца с дребни камъни. Стихотворението се отнасяше до тази игра. Но сега народът влагаше друг, пророчески смисъл в него, а именно, че крал Гензерих бе прогонил Бонифаций, ромейския пълководец, който го бе поканил в Картаген от Андалусия, а сега пък Велизарий обърна в бягство крал Гелимер, убивайки брат му и племенника му. Защото имаше пълно съвпадение на началните букви.29
Самият Велизарий не си губеше времето за самовъзхвала и тълкуване на пророчества. Той впрегна незабавно на работа част от вандалските пленници, всички зидари и общи работници в града, голям брой моряци и пехотинците, които можеха да бъдат освободени от гарнизонния корпус, като им възложи да поправят градските стени откъм сушата, превърнали се в развалини, и да изкопаят дълбок ров с ограда от колове. Това беше голямо начинание. Макар че градът е разположен на полуостров и е защитен от морето от три страни, той е снабден с внушителни укрепления — тройна стена в основата на полуострова, дълга седем мили и висока четирийсет стъпки, с яки бойни кули, вътрешна стена в подножието на склона, петнайсет мили дълга и също много солидна, и брегови защитни съоръжения. Има две укрепени пристанища — външното за търговски, а вътрешното за военни кораби, двеста от които могат да се подслонят там едновременно. Ние заварихме вътрешното пристанище опразнено, тъй като преобладаващата част от вандалската флота бе отплувала със Зазо за Сардиния, други кораби бяха изпратени в Триполи, а гарнизонът бе успял да избяга с останалите.
29
„Велизарий“ е по възприетото у нас византийско (Рейхлиново) четене на тези имена. Всъщност на старогръцки звучи „Белисариос“. — Б.пр.