Выбрать главу

— Но, Алек, та той е само едно момче. Хората от клана Кинкейд не убиват деца. Млъкни, Джъстин! Ти наистина си едно момче, защото в противен случай никога не би се осмелил да предизвикаш Алек. Моля те, Алек! Остави го да живее, за да се научи как трябва да се държи.

Имаше вид на малко момиченце, което всеки миг ще избухне в сълзи. Това накара Алек да промени намерението си и той рязко кимна.

Джейми едва не се свлече на земята от облекчение. Ала радостта й не трая дълго. В мига, в който тя се отдръпна от Джъстин, Алек пристъпи напред. Сграбчи младежа и го захвърли високо във въздуха. Джъстин се приземи по задник сред облаци прах.

— Алек, ти ми обеща…

— Не го убих, любима. Просто започвам да го уча на по-добри маниери и смятам да продължа, докато не постигна видим успех.

Чуха се възгласи на одобрение. Джейми видя, че Колин също кимна.

— Ако смяташ да продължиш, ще трябва да прекарам остатъка от деня в шиене и привързване на рани, Алек. Нима искаш напълно да ми съсипеш празника, като ме принудиш да стоя при Джъстин?

Алек бе сграбчил младежа за тила и го държеше високо над земята. Обърна се към жена си и я попита:

— Наистина ли го мислиш, Джейми?

— Да мисля какво? — недоумяващо повтори тя, питайки се защо, за Бога, сега съпругът й се усмихва.

— Че ме обичаш.

Джейми внезапно осъзна, че и двамата говорят на келтски.

— Ти провали моята изненада — раздразнено се обърна тя към Джъстин, без да обръща внимание на факта, че нещастникът едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти заяви любовта си пред всички, съпруго моя. Не се отмятай!

— Първо пусни момчето на земята!

— Първо ми отговори!

— Да, обичам те. Щастлив ли си?

Алек захвърли Джъстин.

— Много съм щастлив.

— Аз пък казвам, че Джъстин не я е докосвал! — извика внезапно Филип.

Джейми ахна и посегна за тоягата.

Алек я дръпна към себе си, разваляйки и последните й плисета. Карираният плат щеше да се свлече на земята, ако тя не го прихвана с ръце.

— Някой друг беше ли свидетел на това нападение? — извика Алек към тълпата.

Двамата войника, на които бе наредил да следват постоянно Джейми, пристъпиха напред.

— И двамата бяхме свидетели.

— И нито един от двама ви не се намеси? — застрашително свъси вежди Алек.

— Смятахме да се намесим — отвърна по-младият войник. — Обаче нали ти ни каза да стоим на десет крачки от съпругата ти, за да не разбере, че я следваме. Втурнахме се напред, но вече бе станало твърде късно.

— Алек, защо твоите мъже трябва да ме следват…

Джейми не довърши въпроса си, тъй като Алек стисна раменете й.

— Видях как Джъстин я сграбчи, когато тя се появи иззад онзи ъгъл — продължи първият войник.

— И?

Алек стисна челюсти, една сдържайки гнева си.

— Джъстин заяви, че обожава съпругата ти — продължи да обяснява войникът. — Чух го да казва на лейди Кинкейд, че нейните виолетови очи карали коленете му да омекват. След като Харолд е наш съюзник, аз си помислих, че един от двама ни трябва да те извика, но…

— Беше ваш съюзник! — изкрещя Филип.

— Филип, не се разстройвай толкова — намеси се Джейми. — Аз смятах да повикам Алек, за да си поговори по-строго с твоя брат. — Погледна към съпруга си и продължи: — Но ти бе твърде зает.

— И тогава реши да използваш тоягата.

Стори й се, че в очите му проблеснаха весели пламъчета, но не бе сигурна.

— Алек, единственият начин, по който можех да накарам Джъстин да ме пусне, бе да му обещая, че ще му дам нещо, което ще накара коленете му да омекнат още повече. Това беше просто хитрост. Глупакът реши, че сигурно смятам да отвърна на ухажването му, но аз наистина имах предвид да те накарам да му се разкрещиш. Истината е, че твоят глас може да накара коленете на всеки да омекнат.

— Ти ме опозори и унижи брат ми — заяви Филип и отново прикова всички погледи.

— Не — възрази Джейми. — Сами сте си виновни за всичко.

Лицето на Филип потъмня от ярост. Младата жена си помисли, че всеки миг ще забълва огън и жупел.

— Моят баща ще бъде уведомен за всички тези обиди, Кинкейд. Обещавам ти.

Близнаците се обърнаха и закрачиха към конюшните. Тълпата се раздели на две, за да им направи път.

Колин, довереният воин на Харолд, не ги последва. Той спря до Алек.

— Твоите условия, Кинкейд?

— Една седмица.

Колин кимна.

Джейми изчака воинът да се отдалечи.

— И какво се очаква през тази седмица? — недоумяващо полита тя.

— Да смекчи гнева ми.

— Ако не успее?

— Война.

Знаеше, че ще каже тази омразна дума, но все пак остана изненадана. Тя беше виновна! Отец Мърдок й бе казал, че Шотландия е много спокойна и мирна страна. Сега кланът Кинкейд ще трябва да се бие с хората на Макферсън, заради историята с болното бебе. Освен това бяха само на крачка от войната с клана Фъргюсън — откакто бе дала убежище на Мери, Даниел се държеше много студено към тях. Към всичко това можеха да се прибавят и роднините на Мери Катлийн. Сигурно вече бяха потеглили в боен ред към земите на Кинкейд.