За един шотландец той ухае много приятно, мислеше Джейми и по устните й пробягваше лека усмивка. Само за един ден тя бе изминала дълъг път — от омразата до харесването. Господ знаеше, че наистина се чувстваше в безопасност с него. Ако чувствата й продължаваха се развиват в тази странна посока, може би ще му позволи да я целуне отново… след ден-два. А ако докаже, че наистина е достоен съпруг, накрая, след дълго и благоприличие ухажване, разбира се, ще му позволи и да я люби.
Беше истинска благословия, че Алек Кинкейд е толкова търпелив мъж. Тя просто ще му обясни своята резервираност и желание да почака и той ще се съгласи с условията й.
Шеста глава
Час по-късно си направиха лагер за нощуване близо до един дълбок планински поток. Даниел и Алек се погрижиха за конете, а Джейми разопакова кошницата с храна, която Агнес им бе приготвила за вечеря. Мери се облегна на ствола на едно дърво, наблюдавайки сестра си. Стори й се, че тя изглежда много нещастна.
Джейми сложи малко одеяло на земята. Приседна на крайчеца и разстла диплите на роклята си, така че да не се вижда дори глезена й. После кимна на Мери да присъедини към нея.
Двете сестри се опитваха да не обръщат внимание на съпрузите си. Алек и Даниел отидоха да се измият в езерото. Джейми не се притесни, когато Даниел се появи гол до кръста, но дъхът й секна, когато видя голите гърди на Алек. Тялото му бе бронзово. Мускулите му се извиваха като змии под загорялата кожа, напомняйки за невероятната му сила, а тъмнозлатистите косъмчета, които покриваха мощните му гърди, подсилваха грубото му мъжко излъчване. Космите се спускаха по плоския корем и се губеха под колана на черните му панталони.
— Не искам Даниел да ме докосва!
Шепотът на Мери прекъсна мислите на Джейми.
— Нормално е да си малко изплашена — тихо отвърна тя, като се надяваше, че звучи убедително.
— Той ме целуна!
Джейми се усмихна. Сега вече се чувстваше по-уверена. Знаеше всичко за целувките.
— Няма нищо лошо в това, Мери. Алек също ме целуна. Хареса ми.
— Той целуна ли те така, както мъжете целуват жените, когато искат да се съвокупляват с тях?
Джейми не разбираше за какво говори Мери, но в никакъв случай не искаше да издаде невежеството си.
— Не ти ли хареса, Мери? — попита тя, избягвайки отговора.
— Отвратително!
— О, Мери — въздъхна сестра й. — Може би след време ще харесаш целувките на Даниел.
— Щях да ги харесам, ако той не ми беше ядосан — промърмори Мери. — Той просто ме сграбчи и ме целуна. Все още не разбирам защо е разстроен. Не спира да се мръщи.
— Да не би да си въобразяваш?
— Не. Ще поговориш ли с него, Джейми? За да разбереш защо е толкова раздразнен.
Даниел се приближи и седна до Мери, преди Джейми да успее да отговори на молбата й. Тя сръга лекичко сестра си и й посочи към храната. Мери разбра мълчаливото й послание и веднага предложи от вечерята на съпруга си.
Алек не дойде при тях. Той седна върху земята и се облегна едни дебел дънер. Изглеждаше много спокоен. Подви единия си крак под коляното и доволно въздъхна.
Джейми се опита да прикрие нервността си. Алек не отделяше поглед от нея. Тя си каза, че просто не е свикнала да бъде център на нечие внимание и навярно това е единствената причина да се чувства толкова неудобно. Даде му знак да се присъедини към тях, но Алек поклати глава и й заповяда тя да отиде при него. Джейми реши, че е по-добре да не спори. Той бе неин съпруг и дълг на жената бе да го слуша и да му угажда. Взе голяма буца сирене, парче твърд хляб, единия от е кожени мяха с бира и отиде при Алек. Той прие храната без да каже нищо. Джейми понечи да се върне при другите, но Алек не й позволи. Дръпна я рязко към себе си, като обви ръка около талията й, за да държи да не падне на земята. Джейми забеляза колко собственическо бе докосването. Тя изправи гръб и скръсти ръце в скута си.
— Пак ли се страхуваш от мен, англичанко?
— Аз никога не се страхувам, шотландецо! Просто понякога се тревожа.
— И сега ли се тревожиш?
— Не.
— Тогава защо се опитваш да махнеш ръката ми?
— Не е прилично да ме докосваш така пред другите, Алек.
— Не е ли?
Тя не обърна внимание на закачливия му тон.
— Не, не е — повтори девойката. — Освен това моето име е Джейми. По-добре е да се научиш да го казваш.
— Това е мъжко име.
— Пак ли ще спорим?
— Да.
Той избухна в смях, а Джейми се извърна настрани.
— Изглежда моето име ти се струва много смешно. Предполагам, че това е знак, че си в добро настроение, Алек. Радвам се, защото смятам да ти кажа нещо, което отначало може да ти се стори странно, но след като чуеш причините, вярвам, че ще се съгласиш с мен.