Сериозният и тон го озадачи.
— За какво искаш да ме помолиш?
— Искам да те помоля да не ме… докосваш. Не те познавам достатъчно добре, за да ти позволя подобни волности.
— Да ми позволиш?
По гърба й полазиха студени тръпки. От тона му се разбираше, че никак не се интересува от думите й.
— Алек? Нима искаш да имаш съпруга, която не те желае?
— Мен ли питаш или ръцете си? — рязко рече той.
— Теб.
— Тогава ме погледни.
Заповедта бе произнесена с твърд глас. Трябваше да събере цялата си решителност, за да се подчини. Щеше да бъде много по-лесно, ако той не седеше толкова близо до нея. Явно обаче нямаше никакво намерение да й позволи да се отдалечи от него.
Най-сетне Джейми си наложи да го погледне в очите и издържа цяла минута. После погледът й се плъзна надолу към устните му. Ала всъщност нямаше никакво значение къде гледа. Този мъж бе толкова груб! Наболите брада и мустаци го правеха още по-застрашителен.
Джейми отново вдигна поглед нагоре и изпита чувството, че той се опитва да прочете мислите й. Това бе нелепо, но не можеше да се отърси от усещането.
Внезапно й стана горещо. После студено. Главата й се замая.
— Задай ми още веднъж въпроса си — каза Алек.
— Искаш ли да имаш съпруга, която не те желае? — повтори тя. Гласът й бе като шепот.
— Всъщност изобщо не искам съпруга. — Откровеният му отговор я обиди.
— Да, но вече имаш.
— Така е, при това англичанка. — Алек си каза, че ако се опита още малко да се изправи, сигурно ще прекърши гърба си. Изглежда новата му съпруга бе благословена със сдържан нрав, но му се струваше, че всеки момент тя ще загуби самообладание. Ръцете й бяха здраво стиснати и кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
— Питам се защо произнесе думата „англичанка“, сякаш е някакво сквернословие.
— Защото е така.
— Не е.
Бузите й пламнаха и Джейми осъзна, че го бе изкрещяла. Стрелна Алек с поглед, за да види реакцията му. Той се бе намръщил, ала тя бе сигурна, че не подозира какъв гняв бушува в гърдите й. Бе възпитана много умело да прикрива чувствата си.
— Ти никога няма да харесаш една английска съпруга, нали?
— В какъв смисъл да я харесам?
— Знаеш какво искам да кажа.
— Обясни ми.
Този мъж бе тъп като галош!
— Говоря за любов — отсече тя. Видя, че Мери и Даниел са се втренчили в нея, усмихна им се и отново се извърна към Алек, като го награди е един кръвнишки поглед. — Никога няма да обичаш една англичанка, нали? — прошепна тя.
— Съмнявам се.
— Съмняваш се?
— Не е нужно да крещиш — отбеляза Алек. Искрено се забавляваше на избухването й. — Нима моята честност те разстройва?
Джейми пое дълбоко дъх, преди да му отговори:
— Не, твоята честност не ме разстройва, но намирам веселото ви настроение за много обидно, милорд. Говорим за сериозни неща.
— Сериозни за теб, но не и за мен.
— Да не би да смяташ, че бракът е несериозно нещо?
— Да.
— Да?
Тя изглеждаше едновременно ужасена и бясна. Алек си помисли, че комбинацията е много привлекателна.
— Ти си само една незначителна част от моя живот, съпруго моя. Когато разбереш Шотландия, ще проумееш колко глупави са били страховете ти.
— Аз съм незначителна и глупава? Можеше да ме наречеш и с по-обидни думи — студено рече тя. — Сигурно се смяташ за богоизбран. Никога не избухваш и не се ядосваш, Нали така?
— Истина е — усмихна се съпругът й. — Точно така.
— Аз също не исках да се омъжвам за теб, Кинкейд!
— Забелязах.
— Забелязал си?
Тя изглеждаше слисана.
— Облече черна рокля за церемонията — напомни й той.
— Харесвам тази рокля — отвърна Джейми и изтръска няколко клонки от полата си. — Може би ще я обличам всеки ден.
— А, значи и ти никога няма да ме харесаш?
— Съмнявам се.
Алек избухна в смях, нисък тътнещ звук, който накара Джейми да си помисли, че земята трепери.
— Защо моята откровеност те кара да се смееш?
— Развесели ме начинът, по който го каза.
— Повече не желая да продължавам този спор, Алек. Ако си се нахранил, ще прибера останалото.
— Нека сестра ти се погрижи.
— Това е мое задължение.
— Също както и задължението да я защитаваш?
— Да.
— И Мери вярва в тези глупости, нали?
— Глупости? Откога изпълнението на задълженията се нарича глупост?
— Двамата е Даниел чухме как сестра ти нареди да я защитаваш, когато онова английско копеле ни нападна. Тя те използва като щит.
— Те не бяха английски копелета — възрази Джейми. Явно той не желаеше да разбере нищо относно Мери, а тя нямаше намерение да му обяснява. — Сигурна съм, че онези нечестивци дойдоха от… Канеше се да заяви, че е сигурна, че онези разбойници са пресекли границата откъм Шотландия, ала реши, че е по-добре да не го прави.