Продължи да си мърмори на глас, благодарна, че най-после е сама. Даниел бе отвел Мери в другия край на лагера. Джейми се надяваше, че сестра й ще се държи добре.
— Слава Богу, че не тая нежни чувства към него — каза си девойката. — По-скоро слънцето ще изстине, отколкото някога да облека дреха в неговите цветове! Ще трябва дълго да ме ухажва, като всеки почтен мъж, преди да ме докосне.
Внезапно се намръщи. По дяволите, този мъж изобщо не я харесваше!
Сега пък какво й ставаше? Проклета да е, ако очите и не се напълниха със сълзи. В това нямаше никакъв смисъл! Не искаше Алек да я докосна, ала искаше той да желае да го направи.
Всичко бе толкова объркано. Нищо не разбираше. Джейми бе прекалено погълната от усилието да забрави обидните неща, които Алек й бе наговорил, и дори не пробва водата. Стисна сапуна и се гмурна в езерото.
Алек чу плясъка. Секунда по-късно малката му нежна съпруга пронизително изпищя. Той въздъхна и стана. Предположи, че само след няколко минути тя ще има нужда от помощта му.
Ледената вода пресече дъха й. Имаше чувството, че е скочила в прясна мокър сняг. Знаеше, че бе изкрещяла нещо, неподобаващо на една дама. Разтревожи се да не би Алек да е чул, но сетне реши, че вече е твърде късно. Пък и какво толкова, ако добави и „вулгарна“ към „незначителна“!
Когато привърши с измиването на косата, цялото й тяло неудържимо трепереше. Набързо приключи с банята си, хвърли сапуна, ухаещ на рози, върху стръмния и тревист бряг и се опита да се покатери нагоре.
Внезапно десният й крак се схвана. Тъкмо бе стигнала до половината, и я прониза пареща болка. Сграбчи крака си. Едва дишаше.
— Алек!
Той беше при нея, преди да е успяла втори път да извика името му. Силните му ръце я сграбчиха през кръста. С лекота я измъкна на брега и я сложи в скута си. Тя цялата трепереше като мокро куче. Не осъзнаваше, че от гърдите й се изтръгват накъсани ридания. Джейми хвана крака си и се опита да раздвижи схванатото място. Алек нежно отмести ръцете й и бавно започна да разтрива ходилото с длан.
Бе толкова мил с нея! Джейми зарови глава във врата му, за да не види той, че едва се сдържа да не заплаче. Но в същото време не искаше да я пуска. Той ухаеше толкова хубаво! На мъж… А кожата му бе топла и гладка.
— Сега по-добре ли е?
Гласът му бе тих шепот, който погали ухото й. Джейми кимна, но не се отдръпна.
Другата му ръка бе отпусната върху копринено мекото й бедро. Имаше великолепни дълги крака. Алек видя безупречната й кожа, а под тънката долна риза усещаше меката извивка на гърдите й. Зърната й бяха набъбнали. Усети как слабините му пламват. Заповяда си да не мисли за това, ала тялото му отказваше да се подчини. Господи, тя бе толкова мека! Всичко стана невероятно бързо и той не проумя къде се изпари мъжкият му самоконтрол.
— Вече е по-добро — прошепна Джейми. Гласът и издаваше смущение. — Трябва отново да ти благодари. Можех да се удавя…
— Имам чувството, че това ще се случва доста често.
Шеговитата нотка и мекият шотландски акцент я накараха да се усмихне.
— Да се дави ли?
— Не. Да те спасявам.
Джейми се отдръпна бързо, за да види изражението на лицето му. Отметна един мокър кичур от лицето си, за да го погледне по-добре.
— Може и аз да те спася един-два пъти — заяви тя, като подражаваше на акцента му.
Не й убягна, че думите й му харесаха. Отново се сгуши до топлите му гърди.
— Алек, ще трябва да взема малко от твоята топлина. Тази нощ е много студена.
— Според мен е необичайно мека — рече той. Замълча и се усмихна, когато чу тихата и въздишка. — Винаги ли се къпеш с дрехи?
Гласът му бе като нежна милувка.
— Не, но някой можеше да мине. Трябваше да спазвам известно благоприличие.
Алек си помисли, че мократа риза, която бе прилепнала по тялото й, бе не по-малко предизвикателна, отколкото пълната голота. Стисна зъби, за да отпъди мамещите видения й каза:
— Струва ми се, че посиняваш. По-добре да свалиш мокрите си дрехи.
Пусна я, ала Джейми не изглеждаше никак очарована от това и не помръдна. Раздвижи се чак когато той предложи да й помогне да свали дрехите си. Обърна се с гръб към Алек, зави се с едно тънко одеяло и рече:
— Бих искала да остана сама за няколко минути, ако обичаш.
Сигурно бе уважил молбата й, защото, като се обърна, него вече го нямаше. Листата на дърветата, покрай които бе минал, все още се полюшваха.
Джейми бързо смъкна мократа риза, подсуши се, доколкото можа, и си облече чисти дрехи. Поне можа да завърже копринените панделки. Пръстите й се бяха вкочанили и не можеха да задържат тънките сребристорозови лентички. Ризата й имаше дълбок разрез отпред и разкриваше голяма част от великолепните й гърди. Не я бе грижа, че изглежда безсрамна. Кожата й бе настръхнала от студ. При всяко движение мокрите кичури коса удряха гърба й и сякаш ледени остриета бодяха кожата й.