— По дяволите, надявам се, че не — засмя се Алек.
Въпреки раздразнението си, девойката се усмихна.
Гласът на Алек бе толкова приятен! От гърлените звуци в него я побиваха приятни тръпки.
— Ти не отговори на въпроса ми — смънка тя, тъй като той бе започнал да разтрива бедрата й. Пръстите му се плъзнаха под ризата. Джейми се престори, че не е забелязала. Усещането бе прекрасно.
— Отговорих ти.
— Не си спомням.
— Казах не.
— Не? И не се шегуваш?
— Не.
— Алек, ако не умея да се целувам добре, вината е твоя, а не моя. Може би ти също не умееш. Какво мислиш за това?
— Мисля, че си се побъркала — усмихна се той, развеселен от избухването й.
— Отказвам да се чувствам виновна за неумението — настоя тя. — Ти си единственият мъж, с когото съм целувала, така че отговорността е изцяло твоя.
— Нима мъжът, на когото си била обещана, не те целувал? Узнах, че е идвал да те посети няколко пъти.
— Какво знаеш ти за Андрю?
Алек сви рамене и леко потупа гладкото й дупе. Отчаяно се опитваше да не мисли колко прекрасно би било да я вкуси. Не биваше да бърза. Знаеше, че би било много по-почтено, ако изчака и се люби с нея, след като пристигнат в Шотландия. Иначе щеше да й бъде много трудно да язди. Ако се любеха сега, утре тя щеше бъде твърде чувствителна, за да понесе изтощително темпо.
Да, щеше да бъде много по-почтено да изчака, но въпреки това не мислеше, че ще може да го направи. Просто утре щяха да яздят малко по-бавно. Желанието го изгаряше и ако тя продължаваше да върти по този начин дупето си, нямаше да издържи.
— Алек? Какво знаеш за Андрю?
— Има ли нещо, което трябва да знам?
— Нищо особено.
— Отговори ми!
Гласът му внезапно стана твърд.
— Андрю никога не ме е целувал — отвърна младото момиче. — Бяхме обещани един на друг още като деца. Познавам го отдавна и го харесвам. Мое задължение е на го харесвам и уважавам.
— Харесвала си го — поправи я Алек.
— Да — съгласи се Джейми, като се надяваше отговорът й да изтрие дълбоката бръчка между веждите му. — Той е добър приятел на семейството и след като бяхме обещани един на друг, се предполагаше, че трябва да го харесвам. Не е ли така, Алек?
Той не отговори, ала лицето му се отпусна. Остана много доволен. Тя не бе отдала сърцето си на онзи англичанин. Не го е обичала. Алек не разбираше защо това има толкова голямо значение за него, но имаше.
— Андрю винаги се е държал много възпитано — продължи Джейми. — Когато идваше да ми поднесе почитанията си, никога не сме оставали насаме. Предполагам, че това е причината, поради която той никога не ме е целувал.
Джейми бе съвсем искрена и очакваше прям отговор. Алек се засмя.
— Какво ти е толкова смешно? Фактът, че Андрю никога не ме е целувал или че никога не сме оставали насаме?
— Ако беше шотландец, аз те уверявам, че той със сигурност щеше да намери начин да останете насаме. Досега вече щеше да си му родила едно-две деца.
— Андрю е много деликатен и мил!
— Не е бил деликатен, а глупав.
— Той е благороден англичанин — възрази Джейми. — Разбира нежните чувства на жените, Алек. Непрекъснати правеше комплименти. Той е…
— Беше!
— Защо настояваш да говоря за него така, сякаш е мъртъв?
— Защото той вече не е част от живота ти. Не желая повече да споменаваш името му пред мен, съпруго моя!
Не искаше думите му да прозвучат толкова гневно. Алек се отдръпна от дървото, на което се подпираше, и се опъна на земята. Джейми понечи да се претърколи на една страна, но той я държеше здраво. Ръцете му биха обхванали задните й части и не я пускаха, което не бе никак благопристойно, но тя се чувстваше толкова добре че изобщо не й се искаше да го моли да я пусне.
Слънцето вече бе залязло, ала на лунната светлина тя добре виждаше лицето на съпруга си. Изглеждаше отпуснат, умиротворен, почти заспал. Затова и не се уплаши, когато ръцете му отново се плъзнаха под ризата й. Смяташе, че той дори не осъзнава какво върши. Струваше й се толкова грешно. Сложи ръце на гърдите му и отпусна лице върху тях. Малките златисти косъмчета погъделичкаха носа й.
— Алек? — прошепна тя. — Наистина бих искала да знам какво означава да го почувстваш.
— Какво точно искаш да почувстваш, Джейми?
— Как един мъж целува една жена с намерението да се люби с нея. Предполагам, че тогава целувката е различна от тази, с която ти ме целуна.
Алек поклати глава. Разговорът бе безсмислен и безкрайно възбуждащ.
— Да, различна е — пророни той.
— Даниел използва езика си, когато се целува.