Выбрать главу

— Реши да спреш? — прошепна тя.

— Искаш ли да го направя?

Не знаеше какво да му отговори. Младото момиче със сигурност искаше той да спре. Една младоженка би трябвало да има истинско брачно легло!

— Не още.

Не осъзна, че е произнесла тези думи, докато не видя усмивката му.

— Караш ме да се чувствам неудобно, Алек. Мислите ми се объркват, когато ме докосваш по този начин. Може би би трябвало да спрем…

— Не още. — По челото му бяха избили капчици пот. Челюстта му бе здраво стисната, а дишането му се успокояваше.

Нямаше никакво намерение да спира. Когато го осъзна, очите й се разшириха. Алек навярно бе прочел мислите й или бе усетил страха й, защото внезапно разтвори бедрата й със своите. Жестът му бе груб и завладяващ.

Погледът му не се откъсваше от лицето й, но едната му ръка се спусна надолу. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Джейми протегна ръка и се опита да го отблъсне.

— Не, Алек, не бива да правиш това!

Плахият й протест не го спря. Пръстите му погалиха най-съкровеното й място. Когато усети топлата влага, едва не загуби самообладание.

— Ти си готова за мен, Джейми — прошепна той. — Господи, толкова си сладка, толкова мека…

Пръстът му бавно се плъзна по-навътре.

— Толкова си тясна.

Разумът й крещеше, че трябва да го спре, но тялото й отказваше да му се подчини. Когато пръстът му леко се отдръпна, тя надигна бедра, за да го задържи вътре.

— Сега ще спреш ли? — попита пресипнало.

— Не още — повтори Алек и се усмихна. Взе ръката й я притисна върху пулсиращия си член. Реакцията й бе мигновена. Тялото й потрепери и се притисна към неговото.

— Дръж ме — каза той. — Ето така! — Накара я да обвие пръсти около твърдата мъжественост, а сетне плъзна два пръста в нея, за да я освободи докрай от страха й.

Бутна ръката й, когато повече не можеше да издържа това сладко мъчение. Устните му жадно се впиха в нейните, езикът му се плъзна дълбоко навътре. Джейми бясно се извиваше под него. Той знаеше точно къде да я докосне, къде да я притисне, как да я разтопи в прегръдките си.

— Няма да спрем, нали, Алек?

— Не, любов моя, няма.

Измъкна пръстите си, сетне отново ги вкара силно навътре.

Тя извика от болка.

— Не прави това, Алек! Боли…

— Тихо, любима прошепна младият мъж. — Опитвам да го направя по-лесно за теб.

Тя не разбираше за какво й говори. Устните му толкова дълго и горещо я целуваха, че си помисли дали най-сетне не е решил да спре. Освен това ръката му вече не беше на най-интимното й и чувствително място.

Алек я целуна бавно по шията и гърдите. После обсипа с леки целувки корема й. Когато се плъзна по-надолу, към копринения триъгълник, закриващ нейната девственост, тя извика отново и отново, опитвайки да го отблъсне.

Ала нищо вече не можеше да го спре. Вкусът й бе опияняващ. Езикът му погали розовата пъпка между бедрата й, сетне леко се плъзна в тясната и влажна цепка.

Главата на Джейми се изпразни от всякаква мисъл. Тя се вкопчи в него, искайки още и още. Мускулите на бедрата й се стегнаха от сладостно предвкусване. Цялото й тяло ликуваше от изгарящия екстаз.

Алек се отдръпна, щом усети първите тръпки на освобождението й. Разтвори широко бодрата й и се нагласи над нея. Спря за миг, сетне с един силен тласък проникна в нея.

Джейми извика от болка. Алек мигновено забави движенията си. Сега вече бе целият в нея. Опита да се удържи, за да й даде време, докато болката отшуми.

— Не мърдай още — пресипнало рече той. — Господи, Джейми, ти си толкова тясна!

Тя не би могла да се движи, дори и да искаше. Тялото му я притискаше. Ръцете му обхванаха лицето й и бавно облизаха солените сълзи, търкалящи се по зачервените й бузи. Очите и бяха потъмнели от страст, а розовите й устни се бяха подули от целувките му.

— Боли ли те още, Джейми?

Звучеше така, сякаш бе изкачил висок хълм. Тревогата се усещаше не само в гласа му, а и в напрегнатото изражение на лицето. Джейми кимна и прошепна:

— Болката ще мине, нали, Алек? Нормално ли е да съм толкова тясна?

— О, да — изстена той.

Когато започна да се движи в плавния ритъм, стар като света, Джейми обви бедра около кръста му, за да го задържи вътре в себе си.

— Не спирай, Алек! Не още!

Алек се отдръпна, сетне отново проникна дълбоко навътре. Тя повдигна бедра, за да посрещне тласъка му. Искаше й се да го стисне завинаги в себе си. Страст, дива като горски огън, лумна между тях. Алек зарови лице в шията й, докато отново и отново проникваше в нея.