— Предполагам — обясняваше изключително търпеливо Неоптолем, — че тъкмо защото се е уверил в действителното състояние на пътя, римлянинът е решил да го подобри, така че следващия път да му е по-лесно.
Най-после Митридат започна да разбира. В очите му засвяткаха свирепи искрици.
— Е, тогава можем само да се радваме на тази приятна изненада! След като го изгоним обратно от Кападокия, и аз ще се възползвам от новия му път. Като някоя хищна птица ще се спусна през него върху Киликия!
— Как прекрасно го каза, Велики — угоднически го похвали Гордий.
Царят презрително изсумтя на тази забележка, сетне стъпи върху гърба на превилия се до коня му роб и с едно движение се хвърли на седлото си. Без дори да види дали другите ще го последват, Митридат пришпори животното и то се втурна в галоп към Мазака. Гордий веднага се завтече към своя кон, яхна го и като викаше отчаяно подир господаря си, хукна да го гони. Неоптолем остана на мястото си и докато гледаше как двамата се изгубват в далечината, потъна в размисъл.
„Трудно е да накараш царя да проумее действията на чужденците — казваше си Неоптолем. — Дали изобщо разбра смисъла от построяването на новия път? И защо да не го разбере, щом го разбирам аз? Ние и двамата сме понтийци, и двамата сме израсли в родината си, а щом сме рода, значи и корените ни са едни и същи. Дори може да се каже, че братовчед ми има много по-голям опит от мен в общуването с хората. И все пак остава напълно сляп за неща, които аз виждам веднага. Макар в други области да мисли много по-бързо от мен. Предполагам, боговете са ни дарили с различни умове. С различен начин на мислене по-точно. Навярно когато човек стане пълновластен самодържец, умът му се изкривява. Братовчед ми Митридат не е глупак. Жалко, че разбира толкова слабо римляните. А и колкото и да твърди обратното, никога не се е опитвал и да ги опознае по-добре. Повечето от представите му за тях се основават на чутото и видяното при пътуването му из Римска Азия, но хората там далеч не могат да бъдат показателни за истинските страни на римлянина. Как можем ние да го накараме да прогледне през нашите очи?“
Царят остана съвсем за кратко в синия дворец в Евсевия Мазака; още в деня след пристигането си той поведе цялата си армия от сто хиляди души към лагера на Сула. Пътища не му трябваха! Макар й тук-там да трябваше да се изкачва някой хълм или да се заобикаля някоя скална пирамида, пътят беше лесен за тежковъоръжената му армия. Митридат беше доволен от темповете, с които войниците се придвижваха на юг — по сто и шейсет стадия на ден. Трябваше да види с очите си как маршируват римските легиони, за да се увери, че те биха изминали същото разстояние за два пъти по-малко време, при това, без да се разтегля ни най-малко строя.
Сула обаче не благоволи да го пресрещне. Остана закотвен в лагера си, построен насред обширно равно пространство. Вместо да продължава на север към Мазака, той бе предпочел да използва времето за укрепяването на палисадите, нищо че липсата на каквито и да е дървета в Кападокия го принуждаваше да си носи материал чак от Киликийските врати. Когато Митридат се появи на хоризонта, пред очите му се разкри някаква причудлива дървена постройка, представляваща точен квадрат, разпрострял се на площ от трийсет и два квадратни стадия. Дървените палисади, високи десет стъпки, се издигаха върху здрави насипи от пръст, а целият лагер беше обграден от три реда ровове: най-външният и най-вътрешният бяха двайсет стъпки широки и залети с вода, средният — петнайсет стъпки широк с дъно, покрито със заострени шипове. Според съгледвачите, които Митридат бе пуснал пред себе си, до лагера имало четири пътеки, всяка от които водела до една от четирите порти, отворени точно в средата на стените на квадрата.
За пръв път в живота си Митридат виждаше какво представлява римски лагер. Беше готов да зяпне от удивление, но се въздържа, защото твърде много погледи не го изпускаха нито за миг. Сигурен беше, че ако трябва, ще успее да го превземе, но на изключително висока цена. Реши най-напред да го види по-отблизо, затова като остави огромната си армия назад, продължи сам напред с мисълта да огледа лагера от всички страни.
— Господарю, дошъл е пратеник от римляните — настигна го малко по-късно един от дружинниците му, докато Митридат се любуваше на техническото изкуство на Сула.
— Какво искат? — попита царят и впери навъсен поглед в мощните палисади и кулите, които се издигаха на равни интервали една от друга.