И така, след като изтече обещаният срок от осем дни, Сула даде заповед на четирите легиона да напуснат дървената крепост, която щеше да ги чака на платото; току-виж някой ден се оказало, че имат спешна нужда от нея, а пък Митридат, дори да се върнеше в Кападокия, едва ли би си направил труда да я събори. Заедно със сина си Сула пристигна тържествено в двореца в Евсевия Мазака, където се настани в стаята за гости и изчака церемонията по връщането на прогонения цар на власт. Навярно малкият Сула и царицата — майка се радваха повече от самия Ариобарзан. Радваше се и народът, или поне така можеше да прецени един римски проконсул, когато хората излизат на улицата специално да го поздравят.
— Ако си достатъчно мъдър, царю — съветваше своя довереник Сула, преди да напусне царството, — още от утре ще започнеш да набираш и обучаваш своя армия. Нищо чудно някой ден Рим да не може пак да ти помогне.
Царят се зарече, че ще постъпи, както му се заръчва; Сула обаче не му повярва особено. Най-малкото, защото страната беше твърде бедна, а още повече, защото кападокийците изглеждаха крайно миролюбив народ. От римския земеделец можеше да стане прекрасен боец. От кападокийския овчар едва ли… И все пак съветът си беше съвет, при това Ариобарзан обеща да го послуша. Навярно цялата власт на царя щеше да си остане в даването на голи обещания.
Както пратените напред съгледвачи осведомиха Сула, Митридат отдавна бил прекосил голямата река Халида и вече се бил втурнал да изкачва първия от множеството проходи по пътя към Зела. Това, което естествено никой съгледвач не можеше да знае, беше пратил ли е Митридат вест на Тигран за случилото се, или още чака. Но пък и нямаше особено значение. Митридат никога не би признал открито слабостта си; Тигран щеше да научи що за стока е съюзникът му едва когато се срещнеше лично със Сула.
И така, от Мазака Сула поведе малката си армия право на изток, през планини и долини, по посока на Горен Ефрат с надеждата да излезе някъде между Мелитена и Томиса. Вече бе настъпила късна пролет и както се изредиха хора да уверят Сула, всички проходи в района щяха да са отворени, с изключение на онези през планината Арарат. Но дори да държал да мине точно покрай Арарат, навярно докато стигне, снегът и там щял да се стопи. Той кимна на местните, които го бяха осведомили, но не каза какви са му намеренията, не ги сподели дори пред сина си и Морсим; всъщност той самият имаше крайно неясна представа къде точно иска да отиде, беше си поставил за цел просто Ефрат.
Между Мазака и Даланда се издигаха тъй наречените Антитаврови планини, които не се оказаха толкова високи и труднопроходими, колкото Сула бе очаквал. Всъщност върховете бяха внушителни, но проходът се оказа нисък, широк, при това никъде легионите не се натъкнаха на закъснял сняг или на скални срутвания, които да ги забавят. Нататък следваше безкраен низ от живописни речни дефилета, оградени от яркочервени скали и пронизани от пенливи потоци, които напояваха богатата алувиална почва в долините. Местното население бяха само тук-там по някое селце земеделци, които тъкмо бяха започнали с пролетната оран. Това бяха все наследници на отдавна забравени народи, които никога не бяха напускали родните си места и като че ли за пръв път виждаха с очите си какво значи войска — на никого дори не би му хрумнало да ги завладява, просто не си струваше. Легионите на Сула внимаваха да не вършат пакости, той любезно плащаше за всичко, от което армията му имаше нужда, и в същото време постоянно се озърташе и ослушваше; макар вътрешният му глас да повтаряше, че Тигран си живее спокойно в двореца и не мисли за война, той като главнокомандващ не можеше да не се тревожи от нечия неочаквана засада в тази планинска страна.
Мелитена представляваше по-скоро географска област, отколкото селище; ширнала се със своите плодородни нивя сред назъбените планини наоколо, тя беше само част от голямата долина на Ефрат. Тук населението беше по-многобройно, но също толкова изостанало и неграмотно както нагоре в долините; личеше си, че за пръв път в историята си областта посреща толкова голяма армия, след като дори и Александър Македонски преди два века и половина беше заобиколил от другаде. Също и Тигран бил нахлул в Кападокия, както се разбра, по северния път, следващ горното течение на Ефрат и доста по-кратък за онези, които искат да отидат от Артаксата в Мазака.