В уречения ден, скоро след изгрев-слънце един от стражите на Сула лично заведе до мраморния подиум шестимата парти, избрани измежду цялата делегация, и ги настани на шестте стола, наредени в единия край; придружителите им щяха да останат на голата земя, където предвидливият домакин им беше осигурил и столчета, и сенчица. Както можеше да се очаква, Тигран понечи да се качи на розовия мрамор, но стражите къде любезно, къде не чак толкова го настаниха на стола с крилатите лъвове, обърнат лице в лице с пратениците на партите. И така, партите гледаха Тигран, Тигран гледаше партите, а розовият подиум стоеше многозначително празен.
Когато всички се бяха настанили, се появи и самият Луций Корнелий Сула, облечен в пурпурно поръбената си тога претекста и носещ в дясната си ръка пръчката от слонова кост — знак, че притежава империум. Единият край на пръчката стоеше леко притиснат в дланта му, другият се вмъкваше в гънката на лакътя му, самата пръчка се опираше на мускула на ръката му. Макар и да се бе скрил вече под платнището, косата му продължаваше да искри като запалена от слънцето. Гостите му безмълвно го проследиха как изкачва стъпалата на големия, после и на малкия подиум, как без дори да ги е удостоил с поглед сяда на куриатния си стол, прибира единия си крак назад, отпуска другия напред и заема класическата поза на римски магистрат.
Никой от присъстващите не се зарадва на подобно посрещане, най-малко Тигран. Но вече ги бяха изиграли и ако тепърва обърнеха въпрос защо не седят на едно ниво с римлянина, само щяха да се изложат.
— Благородни пратеници на царя на партите и ти, царю Тигране, бъдете добре дошли на тези преговори — поздрави всички Сула от подиума си. Правеше му удоволствие да се взира в очите на всеки от събеседниците си, които до един бяха като поразени от светлите му ириси.
— Не ти трябва да ни пожелаваш добре дошли, римлянино! — сопна му се Тигран. — Аз поканих представителите на своя сюзерен, за да говорим.
— Да ме прощаваш, царю, но това са преговори, които аз смятам да водя с вас, не обратното — усмихна му се чаровно Сула. — Вие дойдохте при мен, аз просто ви посрещам, както подобава. — И за да не остави време на Тигран да му отговори, той се извъртя леко към партите и като оголи зловещите си кучешки зъби, за да ги сплаши от самото начало, попита: — Кой от вас, благородни парти, стои начело на вашата делегация?
Беше логично това да бъде възрастният човек, седнал най-близо до Сула, който сега царствено кимна с глава.
— Аз, Луций Корнелий Сула. Казвам се Оробаз и съм сатрап на Селевкия на Тигър. Единствено царят на царете Митридат, владетелят на партите е мой господар. Нека ти предам съжаленията му, че големите разстояния не му позволяват да се яви лично на днешната среща.
— Предполагам, че той сега се намира в лятната си резиденция в Екбатана? — подхвърли Сула.
Оробаз примигна учудено.
— Ти си добре осведомен, Луций Корнелий Сула. Никога не съм предполагал, че в Рим знаете толкова много за нас.
— Наричай ме просто Луций Корнелий, благородни Оробаз — помоли го Сула. Наведе се почти незабележимо, гърбът му продължаваше да стои напълно изправен, в цялата му поза се съчетаваше колкото грация, толкова и неприкрито властолюбие, както би подхождало на всеки римски управител в подобна ситуация. — Днес ние създаваме история, благородни Оробаз. Откакто свят светува, за пръв път пратеници на царя на партите разговарят с пратеник на град Рим. А това, че срещата ни се състои на самите брегове на реката, която служи за граница между нашата и вашата половина от света, е изключително благоприятен знак.
— Право казваш, благородни Луций Корнелий — съгласи се Оробаз.
— Не ме наричай „благородни“, само Луций Корнелий — пресече го той. — При нас в Рим няма значение кой е благородник, кой — не.
— И ние така сме чували, но ни се струва странно и непонятно. Нима сте като гърците? Как можа Рим да достигне такива висоти без царе и без благородници? Гърците можем да ги разберем. Те така и никога не станаха велик народ, защото си нямаха велик цар — вместо да се обединят под властта на един, предпочитаха да живеят разделени на стотици мънички държавици, които само воюваха помежду си. Докато Рим владее света, сякаш начело му стои същият велик цар, както и на нас самите. Как можахте да постигнете толкова неща без цар, Луций Корнелий?