— Но тъкмо царят е олицетворение на всичко това, което ти, Луций Корнелий, току-що изброи — възрази Оробаз.
— Царят никога не би могъл да бъде това, което изброих — възрази той. — Царят се занимава най-напред със самия себе си, вярва, че е по-близък до боговете, отколкото останалите простосмъртни, а често се смята за бог. Царете се смятат за нещо повече от всичко останало, благородни Оробаз. Те използват страните, в които властват, единствено за да увековечават себе си. Докато ние, римляните сме приели веднъж завинаги да увековечаваме Рим.
Оробаз безпомощно вдигна ръце.
— Явно не мога да проумея нещата, които ми говориш, Луций Корнелий.
— Тогава нека минем на въпроса защо сме се събрали тук, благородни Оробаз. Днес ни се предоставя исторически случай. От името на Рим аз ви правя следното предложение. Всички земи, които лежат на изток от Ефрат, нека останат и за в бъдеще в полезрението единствено на партианските царе. А земите, намиращи се на запад от великата река, нека останат под покровителството на Рим и хората, които управляват от негово име.
Оробаз надигна посивелите си вежди в знак на недоумение.
— Нима искаш да кажеш, Луций Корнелий, че Рим смята да управлява всички страни западно от река Ефрат? Нима Рим ще свали от престола царете на Сирия, на Понт, на Кападокия, на Комагена, на останалите царства?
— Нищо подобно, благородни Оробаз. По-скоро Рим би искал да е сигурен, че в земите на запад от Ефрат е настъпил окончателен мир. Той иска не да сваля царе, а да им попречи на тях да се свалят едни други. Дали обаче ти, благородни Оробаз, знаеш кой е истинският повод да дойда чак дотук?
— Не съм много сигурен, Луций Корнелий. Нашият васал арменският цар Тигран ни прати вест, че твоята армия се била насочила към владенията му. Досега обаче цар Тигран не ни е дал никакви обяснения защо армията ти така и не е влязла във въоръжен конфликт с неговата. Ти си бил навлязъл доста навътре в териториите на изток от Ефрат. А сега се връщаш на запад. Коя е причината, довела те толкова далеч от родината ти? Защо нахлу с армията си в Армения? И защо, след като го стори, не пожела да воюваш?
Сула обърна глава, за да изгледа по-добре Тигран. За своя изненада откри, че под златната си тиара, украсена от всяка страна с по една осмоъгълна звезда и с по един полумесец, представляващ два орела в полет, царят е силно оплешивял. Тигран, който явно се чувстваше крайно неудобно в положението си на нисшестоящ, рязко вдигна глава и гневно изгледа римлянина.
— Какво чувам, царю, нима наистина не си съобщил на своя господар? — чудеше се Сула. И понеже арменецът не благоволи да го удостои с отговор, отново се обърна към Оробаз и останалите гръцкоговорещи парти. — Рим е силно разтревожен, благородни Оробаз, от това, че някои от царете по източните брегове на Вътрешно море са започнали да се смятат за по-велики от съседите си и се опитват да завладеят царствата им. Рим държи на това, статуквото в Мала Азия да бъде запазено. Но понтийският цар Митридат показа на няколко пъти, че има агресивни намерения спрямо съседна Кападокия, а и срещу други страни на полуострова. Включително и Киликия, която доброволно се постави под римска власт, след като царят на Сирия се оказа неспособен да защитава сигурността й. Вашият васал цар Тигран обаче лично помагаше на Митридат в завоевателните му планове и дори преди година-две си позволи сам да нахлуе с войските си в Кападокия.
— И аз чух нещо подобно — кимна Оробаз с каменно изражение.
— Предполагам, че подобно събитие няма да остане незабелязано от царя на Партия, както и на верните му сатрапи, благородни Оробаз! И все пак, след като свърши мръсната работа на цар Митридат, цар Тигран се върна обратно в родната Армения и оттогава не е преминавал в земите на запад от Ефрат. — Сула се покашля. — Мое тъжно задължение се падна да изгоня царя на Понт от Кападокия, където той пак се беше настанил с войската си. В случая аз пак действах изключително по поръчение от страна на римския Сенат и народ. Задачата си изпълних още в началото на тази година, но си казах, че Рим ще може да бъде спокоен за в бъдеще, само ако лично поговоря с цар Тигран. С тази цел и предприех своя поход на изток. Напуснах Евсевия Мазака и потеглих към Армения с надеждата да се срещна с нейния владетел.