— И защо ти беше цялата тази армия, Луций Корнелий? — искаше да се осведоми Оробаз.
Сула го погледна учудено.
— Как защо? Аз досега съм нямал случай да опозная тази част на света, благородни Оробаз. Щях да съм луд, ако не бях взел нужните предпазни мерки. На както навярно си научил, никой от войниците ми не си е позволил да оскърби, нарани или ограби някой от местните жители, срещнати по пътя; нещо повече, нито веднъж не сме се отбили от пътищата, за да газим нивите на хората, да се гаврим с техния целогодишен труд… Всичко, което ни е било нужно, купували сме си го. Просто си представи как армията ми представлява моята лична охрана, е, вярно, сравнително многобройна. Но аз съм важна личност, благородни Оробаз. И тепърва ще ставам още по-важна, защото Рим няма скоро да се откаже от услугите ми. Нямам право да рискувам живота на Луций Корнелий Сула, защото Рим има нужда от него.
Оробаз вдигна ръка и Сула се спря насред мисълта си.
— Почакай минутка, Луций Корнелий. Със себе си водя един халдеец, казва се Набопаласар. Идва дори не от Вавилон, ами от същинска Халдея — там, където Ефрат влива водите си във великото Персийско море. От много години той работи за мен като гадател и астролог, а пък брат му е на служба при самия Велик цар на партите, Митридат. Ние, разбирай всички, които живеем в момента в Селевкия на Тигър, имаме изключително голямо доверие на предсказанията му. Ще му позволиш ли да погледне дланта и лицето ти? Би било голяма чест за нас сами да се уверим, че си толкова велик, колкото твърдиш.
Сула вдигна рамене, сякаш предложението на парта не го вълнува ни най-малко.
— Ако толкова държиш, благородни Оробаз, защо не? Нека човекът гледа, колкото си иска. Той тук ли е? Ако искаш, може да ме провери веднага? Или навярно аз трябва да отида при него?
— Стой си на мястото, Луций Корнелий. Набопаласар сам ще дойде при теб.
Оробаз щракна с пръсти и каза нещо на групата парти, които наблюдаваха преговорите отстрани.
Един от тях, наглед абсолютно същия като всички останали, се надигна от мястото си и излезе напред. Носеше абсолютно същата цилиндрична шапка, обсипана с перли и диаманти, същата спираловидна огърлица, същите украшения като другите членове на делегацията. С ръце, скрити под дългите ръкави, той дотича до подиума, прескочи чевръсто няколкото стъпала и в следващия миг застана пред стола на Сула. Изпод единия му ръкав се показаха пет пръста, които грабнаха дясната ръка на Сула и я обърнаха с дланта нагоре. Гадателят постоя така известно време, мърморейки нещо под носа си — навярно се опитваше да запомни какво точно е видял. Сетне се взря за няколко секунди в лицето на римлянина, поклони му се и заотстъпва назад. Чак когато стигна стола на Оробаз, си позволи да отмести поглед от очите на Сула и да обясни на другите какво точно е видял.
Мина известно време, преди Оробаз да преведе на римлянина какво е било прочетено в бъдещето му. Заедно с петимата си спътници той внимателно слушаше какво му говори Набопаласар и гледаше с нищо да не издаде чувствата си. Най-накрая гадателят се обърна отново към Сула, поклони му се до земята и слезе от подиума. През цялото време дори не посмя да покаже на римлянина друго от себе си, освен сведеното си чело. Възхитителна скромност!
Когато Набопаласар бе хванал ръката му в своята, Сула беше изтръпнал от любопитство, когато гадателят започна да разправя на другите видяното, сърцето му заби тревожно, сякаш се задаваше опасност, когато обаче халдеецът напусна подиума и се прибра на мястото си при останалите зрители, той с облекчение си помисли, че всичко е наред. Каквото и да бе прочел в дланта и очите му гадателят, личеше си, че е потвърдил думите на Сула, а именно, че е велик човек. И му се беше покланял, както би се кланял на царя си.
— Набопаласар твърди, Луций Корнелий, че ти не само си велик човек, но дори си най-великият, който някога се е раждал на земята; че докато си жив, никой не би посмял да ти съперничи не само в Рим, но в целия свят — от река Инд до реката Океан далеч на запад. Ние трябва да му вярваме, защото той току-що намекна, че и великият цар Митридат стои по-долу от теб, а това би могло да му отнесе главата — допълни Оробаз, чийто тон издаваше голямо вълнение.
За свое учудване Сула забеляза, че вече и Тигран го гледа с нескрито благоговение.
— Можем ли тогава да продължим с преговорите? — попита непринудено Сула, като с нищо в гласа, в позата или изражението на лицето си не подсказа думите на парта да са го развълнували особено.