— Ако обичаш, Луций Корнелий.
— Та така. Бях стигнал до момента, в който ви обяснявах защо съм взел войска със себе си, но като че ли не успях да обясня какво имаше да казвам на цар Тигран. За да бъда кратък, помолих го занапред да не напуска страната си, сиреч да не пристъпва на запад от река Ефрат и в никакъв случай да не влиза в съюз с понтийския си тъст, който и занапред би го използвал за своите завоевателни стремежи по отношение на Кападокия, Киликия или Витиния. Щом му изредих всичко това, подбрах войската си и си тръгнах обратно към дома.
— Мислиш ли, Луций Корнелий, че царят на Понт има намерение да завладее само Мала Азия или гледа дори по-високо?
— Според мен той храни амбицията да стане господар на целия свят, благородни Оробаз! Погледни, вече е завладял напълно източните брегове на Евксинския понт — от устието на река Хипанис до Колхида на устието на река Фазис. Изкла племенните вождове на Галатия и я присъедини към царството си, а мен ако ме питаш, ще ти кажа, че не са един и двама кападокийските царе и царици, убити по негова поръчка. Аз съм дълбоко убеден, че именно Митридат убеди цар Тигран да нападне Кападокия наскоро. Но нека обясня какво точно имам предвид да ви предложа. — Сула се приведе напред и необикновените му очи странно заблестяха. — Разстоянието между Понт и владенията на царя на партите е много по-малко от разстоянието между Понт и Рим. Ето защо мисля, че докато царят на Понт не се е отказал от агресивните си намерения, царят на партите ще направи добре, ако не изпуска нито за миг от поглед събитията по западната си граница. Нито действията на своя васал цар Тигран — усмихна се той чаровно, сякаш беше казал някоя смешка. — Това е, което имах да ти казвам, благородни Оробаз.
— И добре го каза, Луций Корнелий — кимна Оробаз. — Ще получиш своя договор. Нека се знае отсега нататък, че земите на запад от Ефрат ще зависят единствено от волята на Рим. Че земите на изток от Ефрат ще зависят единствено от царя на партите.
— Вярвам, това ще означава, че Армения ще престане да ламти за земите на западните си съседи?
— Разбира се, че това означава — съгласи се Оробаз и стрелна с поглед разгневения и крайно разочарован Тигран.
„Най-сетне — мислеше си Сула, докато чакаше шестте парти да слязат от подиума, а след тях и Тигран, забол поглед в краката си, — най-сетне разбрах какво е чувствал Гай Марий, когато сирийската пророчица Марта му е предсказала, че стане седем пъти консул и ще го нарекат Третия основател на Рим. Но Гай Марий е още жив! А аз бях наречен най-великият човек на света! На целия свят, от Индия до Атлантическия океан!“
В продължение на няколко дни обаче Сула не издаде с нищо щастието, което напираше вътре в гърдите му; дори синът му, който трябваше да гледа преговорите от почтително разстояние, знаеше единствено онова, което очите му бяха видели — както всички останали, така и той се бе намирал твърде далеч, за да чуе предсказанието на халдееца; в цялата римска армия не се бе намерил никой, който да разбере за гадателя. А самият Сула не каза нищо повече, освен че е сключил договор с партите.
Самият договор щеше да бъде издълбан на каменен стълб, който Оробаз искаше да забие в земята, точно на мястото, където Сула бе издигнал своя мраморен подиум — съоръжението беше вече разглобено и скъпият камък — върнат на законните му собственици. Най-накрая изборът се спря на четиристранен обелиск, където клаузите на мирното споразумение бяха изписани на латински, гръцки, партски и медийски — тъкмо за всеки от езиците да има по една отделна стена. Освен това бяха направени два преписа на пергамент, единия от които Сула щеше да отнесе в Рим, а другия — Оробаз в Селевкия на Тигър. Оробаз продължаваше да твърди, че царят на партите Митридат ще бъде изключително доволен от споразумението.
Още щом успя да се сбогува с партите, Тигран се отправи към новия си дом в недостроената Тигранокерта, където архитектите още измерваха бъдещите улици. Естествено, първата му работа би била да прати писмо до понтийския Митридат, но нещо го накара да се въздържи. Изчака, колкото да получи вест от свой приятел в двора в Селевкия — вест, която му се стори поне малка утеха след голямото разочарование на бреговете на Ефрат. Едва след това седна да напише на тъста си какво се е случило.
„Трябва да си изключително предпазлив с този римлянин, Луций Корнелий Сула, скъпи мой, всемогъщи тъсте. При град Зевгма на река Ефрат той сключи договор за дружба със сатрапа на Селевкия на Тигър Оробаз, който беше лично упълномощен за това от сюзерена ми цар Митридат Партски.