Двамата добре ме изиграха, любими царю на Понт. Така са ме притиснали, че не мога да помръдна. Според клаузите на договора, който те сключиха, аз съм задължен никога да не прекрачвам на запад от Ефрат. Да си призная, не бих посмял да се противя, не и докато на престола на партите е твоят съименник, трижди да е проклет кучият му син. Седемдесет долини трябваше да му платя, за да ме пусне на свобода. Не му ли се подчиня, още седемдесет ще ми отнеме.
И все пак не бива да се отчайваме. Както вече си ми го казвал, двамата с теб сме още млади, имаме време да бъдем търпеливи. Договорът между Рим и партианския цар ми послужи като вдъхновение. Твърдо съм решен да разширя царството си. Нека всички онези страни, които ти ми изброяваше — Кападокия, Пафлагония, Римска Азия, Киликия, Витиния и Македония, — останат за теб. Аз ще гледам да напредвам на юг — към Сирия, Арабия и Египет, без да изпускам, естествено, царството на партите. Един ден, а той навярно наближава, старият цар Митридат ще умре, а умре ли, сигурен съм, че синовете му ще се хванат за гърлата кой да го наследи. Защото той и с тях се е отнасял, както се отнася с мен, и никого не е посочил за свой законен наследник, ами постоянно ги заплашва със смърт… Нещо повече, позволява си от време на време дори да убива някой по-непослушен, та да служи за назидание на останалите. Никой от синовете му не може да се смята за фаворит пред останалите, затова когато старият цар умре, царството ще има да изживява тежки моменти. Имаш думата ми, дълбокопочитаеми тъсте мой, че в мига, в който избухне гражданската война между синовете на партианския цар, и аз ще опитам късмета си в Сирия, Арабия, Египет и Месопотамия. Дотогава просто ще строя столицата си Тигранокерта.
Друго нещо, което би трябвало да знаеш за срещата на Оробаз с Луций Корнелий Сула, е предсказанието на някакъв си халдеец Набопаласар. Оробаз го накара да гледа на римлянина на ръка и на лице. Аз този Набопаласар и отпреди го познавам, пък брат му гадае на самия цар на царете. Затова, велики и всемъдри тъсте, трябва да знаеш, че халдеецът винаги вижда правилно в бъдещето и никога не бърка. Когато погледна дланта и лицето на Луций Корнелий Сула, той едва не почна да целува земята под краката му, кланяйки му се, сякаш има пред себе си царя на царете. А след това заяви пред Оробаз, че Луций Корнелий Сула бил най-великият човек на земята! От река Инд до река Океан, както сам се изрази. Обхвана ме дълбок страх. Също както и Оробаз.
И се оказа, че сме имали пълно право да се страхуваме. Когато той и придружителите му се върнали в Селевкия на Тигър, там вече ги чакал царят на партите, така че Оробаз незабавно му докладвал за срещата с римлянина. Заедно с подробностите, които бе научил от него за нашата дейност, всемогъщи тъсте. И заедно с предупреждението на римлянина, че ти си си точил зъбите да завладееш дори царството на партите. Цар Митридат се е вслушал в съвета му и сега се чувствам заобиколен отвсякъде от шпиони. Единствената радостна вест, която стигна до мен, е, че царят на царете заповядал и Оробаз, и гадателят Набопаласар да бъдат незабавно екзекутирани, задето дори са си помислили, че на земята може да има по-велик владетел от него самия. Все пак щял да уважи сключения договор и вече бил пратил вестоносец да отнесе решението му до Рим. По всичко изглежда, че старецът дълбоко съжалява, че сам не е имал случай да се запознае с Луций Корнелий Сула. Не се и съмнявам, че при сгоден случай не би му отрязал и на него главата. Жалко, че по време на срещата му с Оробаз Митридат Партски се намираше в Екбатана.
Само бъдещето ще ни покаже благосклонна ли е съдбата към нас, прескъпи тъсте мой. Може пък Луций Корнелий Сула никога повече да не стъпи на изток, да му се наложи да доказва величието си на запад. А може някой ден аз да си сложа титлата цар на царете. За теб това нищо не означава, знам. Но за човек, който е израсъл в царските дворове на Екбатана, Суза и Селевкия, подобен акт би имал изключителен смисъл.
Моята скъпа съпруга, твоята дъщеря се чувства много добре. Децата — и те. Да можех да кажа същото и за общите ни планове с теб… Уви, нищо подобно не се очертава. Поне засега.“
Десет дни след преговорите с партите Луций Корнелий Сула получи своето копие от сключения договор и беше поканен да присъства при откриването на обелиска на брега на величествената река. Отново се беше облякъл в тога претекста и за да не става за смях пред хората, за пръв път се показа гологлав на слънце; надяваше се, че за няколко часа кожата му няма да изгори кой знае колко жестоко, и понеже друго не му оставаше, обилно се намаза с масло.