Онзи противен младеж, Квинт Сервилий Цепион, имаше невероятното нахалство да даде под съд Скавър Принцепс Сенатус. Обвинението беше представено пред съда за злоупотреби и гласеше, че Скавър е приел огромен подкуп от страна на цар Митридат Понтийски. Представяш си навярно какво излезе от цялата работа. Скавър се яви лично в долния край на Форума, където заседаваше съдът, но далеч не с намерение да дава показания! Вместо това отиде право при Цепион и му зашлеви две шумни плесници — първо по едната, после и по другата буза. Има мигове, когато Скавър сякаш израства с една-две стъпки над околните. Двамата с Цепион са кажи-речи еднакво високи, но тогава Цепион се беше свил като кученце в краката му.
«Как смееш! — едва си поемаше дъх от възмущение Скавър. — Как смееш ти, гнусен, жалък червей такъв! Веднага да оттеглиш обвинението си, иначе ще съжаляваш, че изобщо си се пръкнал на този свят! Ти ли, Сервилий Цепионе, издънка на най-корумпираната фамилия сред цялото патрицианско съсловие, наследник на крадци и изедници, ще ме обвиняваш мен, Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус във взимане на подкупи? Да ти пикая на тъпата глава, Цепионе!»
След което с присъщото си достойнство напусна Форума, изпратен от всеобщи възгласи на одобрение, на които дори не обърна внимание. По лицето на Цепион още личаха пръстите на Скавър, той самият беше забил поглед в земята, да не би да му се кръстосат очите с тези на конниците, призовани да попълнят състава на съдебните заседатели след проявата на Скавър Цепион можеше да извади и най-неопровержимите доказателства, пак никой не би посмял да признае Принцепс Сенатус за виновен.
«Оттеглям обвинението си» — предаде се Цепион и забърза към дома си.
Ето как са обречени на срам и позор всички, които си позволят да обидят Марк Емилий Скавър, безподобен шут и позьор, фаворит на римската публика! Признавам, че аз самият искрено му се възхищавам за подобни действия особено след като Цепион продължава да пакости на племенника ми Марк Ливий Друз — факт, станал известен сред всички редовни посетители на Форума. Навярно Цепион е смятал племенника ми длъжен да застане на негова страна, когато се разбра за връзката на Ливия Друза с Катон Салониан. И след като е бил изоставен от шурея си, заканил се е да му го върне тъпкано. До ден-днешен още не е престанал да твърди, че пръстенът на Друзите е негова законна собственост!
Но стига съм те занимавал с Цепион, той не заслужава дори да го споменаваме, камо ли да пишем писма специално за него. Отскоро имаме ново законче, твърде полезно според мен. Авторът му е народният трибун Гней Папирий Карбон. Откакто във фамилията решиха да се откажат от статута си на патриции, непрекъснато ги преследва лошият късмет! Само в последното поколение двама Папирии сложиха сами край на живота си, затова пък младите им наследници само чакат сгоден случай да създадат неприятности на цял Рим. Преди няколко месеца Карбон свика плебейското събрание на концио… Какво ти преди няколко месеца, то си беше в началото на пролетта, но човек все по-малко забелязва как лети времето. По онова време Крас Оратор и Ахенобарб тъкмо бяха обявили кандидатурите си за цензори. Това, което Карбон се опитваше да прокара, беше нова перифраза на стария Сатурнинов закон за зърното. Но събранието беше съпроводено с такива вълнения, че в крайна сметка двама бивши гладиатори бяха заклани насред площада, мнозина сенатори изядоха боя, а останалите трибуни прекратиха процедурата. Понеже тъкмо беше започнал предизборната борба, Крас Оратор се намери насред цялата бъркотия и накрая го измъкнаха целият окалян, пребледнял като платно от страх. За да си отмъсти, той прокара в сената указ, според който отговорността за всяко публично събиране, превърнало се в безредици, лежи единствено на плещите на магистрата, който го е свикал. Указът беше приет с всеобщо одобрение от сенаторите, а след това народното събрание го прие без каквито и да било пречки. Ако Карбон беше свикал плебейското събрание след приемането на Красовия указ, то щяха да го обвинят в подстрекателство към насилие и щеше да отнесе здрава глоба.