С което се доближавам до най-любопитната част на писмото си. А именно, че вече си нямаме цензори!
«Но, Публий Рутилий — чувам те да питаш, — какво толкова се е случило?» Е, няма да те държа в неведение. В началото си казахме, че колкото и да се различават по характер, двамата все ще спогаждат достатъчно, за да си вършат работата. И наистина, те свършиха бързо с държавните договори, прегледаха сенаторските списъци, после тези на конническото съсловие, а най-накрая прокараха указ, според който от територията на Рим се изгонват всички учители по риторика, с изключение на онези с доказани пред обществото качества. Ударът се стовари с пълна сила върху преподавателите по латинска риторика, но и гърците също пострадаха. Предполагам, че се сещаш за какви хора става въпрос, Луций Корнелий. Срещу няколко сестерции на ден те са способни да убедят всеки по-беден, но амбициозен родител, принадлежащ на средните обществени класи, да им повери децата си, обещавайки му, че ще ги направят способни адвокати. Подобни мошеници прекарват повечето от времето си на Форума, където чакат да им се яви някой лековерен човечец, та да му изпият кръвчицата. Повечето дори не си правят труда да учат децата на гръцки, след като тъй и тъй в съда се говори на латински. Всички в Сената сме единодушни, че подобни самозвани учители само свалят нивото на преподаване, отнемат от клиентелата на истински способните адвокати, злоупотребяват с доверието на непросветените, крадат парите на бедните и в крайна сметка са срам за римския Форум. Така че един ден се видяха изритани, и така им се падаше! Можеха да си късат гърлата, колкото щат, в проклятия по адрес на Крас и Ахенобарб, но никой не застана да ги защити. Да вървят, където щат, само да не се вясват повече в Рим. Беше позволено да останат само на онези, които се ползват с достатъчно добра репутация и имат постоянна клиентела.
Указът изглеждаше сполучлив. Всички пеехме оди във възхвала на цензорите с надеждата, че такъв успешен ход от тяхна страна ще ги сближи и ще им помогне за в бъдеще да работят по-добре заедно. Но вместо това те започнаха да се карат за щяло и нещяло. Какви ожесточени спорове само водеха! При това на публично място! Обикновено се стигаше до изброяване на най-цветистите псувни, които Рим беше чувал — или поне онази му половина, която редовно следеше дейността на двамината (а в тази половина, не ще съмнение, влизам и самият аз!).
Не знам дали знаеш, но от известно време Крас Оратор се занимава с развъждане на риба. На подобна дейност бе решено да не се гледа като на противоречаща на сенаторския му статут, така че той създаде огромни развъдници в провинциалните си имения и направи цяло състояние от търговия с речни змиорки, щуки, шарани и т.н. Така например колегията на епулоните винаги се обръща към него, когато предстои пиршество. Навремето, когато Луций Сергий Ората започна да отглежда стриди в езерото Бая, малцина биха предположили, че начинанието му ще се превърне в мода! Но както сам се сещаш, Луций Корнелий, от стридите до змиорките е само една стъпка.
Ох, как ще ми липсва онази тъй римска страст в споровете между хората! Но затова по-нататък. Да се върнем на Крас Оратор и неговите развъдници за риба. Докато те се намираха единствено в извънградските му имения, той можеше да гледа на тях просто като на източник на печалба. Но с присъщия си характер един ден взе, че се влюби в рибите си. Сега си е направил огромен басейн насред перистила в римската си къща и го е напълнил с всякакви екзотични представители на рибешката порода. Седи си Крас на края на басейна, бърка с пръст във водата и чака рибите му да се покажат на повърхността в очакване на порция трохи, скариди или други още по-големи вкуснотии. Любимец му е един огромен шаран с цвят на добре поддържано олово и с крайно приятна за една риба физиономия. Собственикът му до такава степен го беше опитомил, че беше достатъчно Крас Оратор само да се появи в градината и шаранът бързаше да застане на повърхността и да размаха опашка за поздрав. Не мога да съдя Крас, задето толкова силно се привърза към животното, наистина не мога.
Както и да е. Рибата умря и на Крас Оратор сърцето му се скъса от мъка. В продължение на поне осем дни никой не го беше виждал; онези, които се бяха опитали да го посетят у дома му, бяха неизменно отпращани с думите, че господарят е болен от мъка. Най-накрая Луций Лициний се появи отново в обществото, но отдалеч си личеше, че му е тежко. Двамата с върховния понтифекс се събраха отново на работното си място на Форума и тъкмо да тръгнат да се местят към Марсово поле, за да се захванат с преброяването на цялото население, когато стана цялата работа.