Никога повече няма да се върна у дома си, Луций Корнелий. И нека думите ми не прозвучат като израз на отчаяние или на наранена гордост. Просто не искам повече да гледам града и неговите жители, които така безропотно приеха една явна несправедливост. Може и три — четвърти от римляните да плачат заради несправедливото ми наказание, но това не променя факта, че аз бях лишен от римското си гражданство и съм принуден да вървя в изгнание. Е, нито ще се унижавам, нито ще доставям допълнителна радост на обвинителите си, като обсипя Сената с молби за помилване и връщане на гражданството ми. Ще докажа на дело, че съм се родил истински римлянин. Ще се подчиня на присъдата, която ми отреди един законно сформиран римски съд.
Вече получих писмо от етнарха на Смирна, който по всичко личи си умира от щастие да има за свой съгражданин човека Публий Рутилий Руф. Доколкото разбирам, планирало се да бъда посрещнат с пищни празненства, които да започнат в мига, в който стъпя на азиатска земя. Странен начин да се отнасяш с онези, осъдени, задето са те изнудвали!
Пък и ти не ме съжалявай прекалено много, Луций Корнелий. Както разбираш, ще има кой да се грижи за старите ми кокали. Гражданите на Смирна вече са ми гласували щедра пенсия, ще си имам и къща, и добра прислуга. А пък, от друга страна, в рода на Рутилиите има други, по-добри от мен, които тепърва ще създават главоболия на съгражданите си — синовете ми, племенниците ми, да не говорим за далечните ми братовчеди от фамилията на Рутилий Лупите. Ще трябва да си сложа гръцка хламида и гръцки сандали, защото ми е забранено повече да нося римска тога. Между другото, Луций Корнелий, когато се връщаш у дома, не би ли отделил малко време да ме посетиш в новото ми жилище в Смирна? Предполагам, че ако не друго, то изгнанието ми ще има поне една хубава страна — случи ли се някой мой приятел да пътува из източната половина на Вътрешно море, просто не мога да си представя как няма да се отбие да ме види!
Реших да започна да пиша сериозно. И то не наръчници по военна логистика, тактика или стратегия. Не, смятам да стана животописец. Ще започна на първо време с биографията на някой си Прасчо Метел Нумидик. Отсега съм си наумил да не пропусна нито една подробност, за която се сещам; мило ми става, като си представя как ще скърца със зъби Прасчо Младши, докато чете произведението МИ. А след това ще се спра на славните деяния на Катул Цезар, обръщайки специално внимание на размирните събития, които може би са се случили нагоре по течението на река Атезис, когато кимврите искаха да превземат Тридент. Ще бъде забавно! Така че, ела да ме видиш, Луций Корнелий! Ще имам нужда от сведения, които само ти можеш да ми дадеш!“
Сула никога не се беше чувствал особено привързан към Публий Рутилий Руф и все пак, когато остави дългия свитък на писалището си, очите му се бяха изпълнили със сълзи. Той дори тържествено се зарече, че един ден, когато стане най-великият човек на света и никой повече не му оспорва мястото на Пръв сред римляните, ще се постарае хора като Цепион и Филип да си получат заслуженото. Както и онзи самонадеян конник Секст Перквициен.
Когато обаче на вратата се показа малкият Сула, придружен от Морсим, баща му отдавна бе избърсал сълзите си и спокойно размишляваше за предстоящото пътуване.
— Готов съм — рече Сула на Морсим. — И все пак, напомни ми, преди да тръгна, че първо трябва да се отбия в Смирна. Трябва да се видя с един стар приятел, който много обича да го осведомяват какво се случва по света.
Речник
Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.
Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.