— Той е в постоянно движение, Гай Марий — опита се да го успокои Батацес. — Нищо чудно да не се е намирал в Амазия по онова време.
— Ами той като се движи, няма ли вестоносци, които да го догонват?
— Мала Азия не е Рим, нито Понт може да се оприличи на римска провинция. Дори и царедворците на цар Митридат не могат да знаят къде се намира той в момента, освен ако сам не им го съобщи. Което се случва рядко.
— Богове! — не скри смайването си Марий. — Че как тогава съумява да държи всичко под контрол?
— Има достатъчно довереници, които да го заместват при отсъствията му — да не говорим, че управлението на страната не е кой знае колко трудна задача, защото повечето градове в Понт са гръцки и се управляват сами. Единствената им работа е да плащат на Митридат данъците, които той им иска. Колкото до провинцията, то селата са изостанали и твърде изолирани едно от друго. Понт е планинска земя и представлява няколко планински вериги, успоредни на Евксинско море. Затова и комуникациите от единия до другия край на царството са доста лоши. Царят разполага с много крепости, пръснати из цялата страна, и доколкото знам, поне четири резиденции: Амазия, Синоп, Дастейра и Трапезунт. Но както ти казвам, повечето време прекарва на път, придружен от отбрана свита. Често отива до Галатия, Софена, Кападокия и Комагена, където управляват все негови роднини.
— Разбирам — наведе се напред Марий и провря двете си ръце между коленете си. — Излиза, че ще е невъзможно някой ден да го посетя?
— Зависи от това, колко дълго възнамеряваш да останеш в Мала Азия — рече Батацес с привидно безразличие.
— Ами ще гледам да остана възможно най-дълго, така че да успея да се срещна с царя на Понт, архигалос. Междувременно ще навестя цар Никомед — той поне стои на едно място! Зимата ще прекарам отново в Халикарнас, а пролетта възнамерявам да отида в Тарс, откъдето ще направя едно пътешествие навътре в страната с надеждата да намеря царя на Кападокия Ариарат.
Всичко това Марий разправяше с напълно непринуден тон, а сетне, също тъй непринудено, се прехвърли на въпроса за финансите на храма, към които твърдеше, че проявявал искрен интерес.
— Няма никакъв смисъл, Гай Марий, да държим парите на богинята да патинясват по разни тайни хранилища — обясни му любезно Батацес. — Като ги даваме на заем срещу добра лихва, ние увеличаваме богатствата й. Но за разлика от други храмове, ние поне гледаме да не влизаме в парични сделки с жителите на Песин.
— С такава дейност никой никога не се е занимавал в Рим — подхвърли Марий. — Предполагам, защото римските храмове са собственост на народа и се управляват от държавата.
— Но и римската държава може да печели пари, нали?
— По-скоро би могла, но това само ще доведе до увеличаване на бюрокрацията. Римляните никога не са одобрявали бюрократите. Ще излязат или прекалено мързеливи, за да има някаква полза от тях, или прекалено досадни, за да ги понасяме с лека ръка. При нас лихварството е частна дейност и с нея се занимават истински професионалисти.
— Ако щеш ми вярвай, Гай Марий — похвали се Батацес, — че и при нас храмовите лихвари са истински професионалисти.
— Това дали важи за Кос? — попита Марий.
— Имаш предвид храма на Асклепий?
— Именно.
— А, там професионализмът е на особена висота! — въздъхна Батацес не без нотка на завист. — Превърнали са се в толкова мощна институция, че ако искат, и войни могат да водят! Разбира се, има и много хора, които си влагат парите при тях.
Марий се изправи.
— Благодаря ти за всичко, архигалос.
Батацес го проследи как слиза по стълбите по посока на красивата колонада, издигната над самата рекичка, и щом се увери, че посетителят няма намерение да се връща назад, тичешком се насочи към своята резиденция, малко, но красиво дворче, построено насред зелена дъбрава.
Батацес се затвори в кабинета си, извади си нещата за писане и набързо надраска писмо до цар Митридат:
„По всичко изглежда, велики царю, че римският консул Гай Марий държи на всяка цена да те види. Помоли ме да го осведомя къде може да те намери, но въпреки че по никакъв начин не го окуражих, той заяви, че смята да остане в Мала Азия достатъчно дълго, за да те изненада най-после някъде из страната.
Близките му планове включват посещение на Никомед и Ариарат. Да се чуди човек какво го е подтикнало да предприема толкова тежко пътуване чак до Кападокия, след като вече не е млад, а и по всичко изглежда, че си има проблеми със здравето. Но стана ясно, че възнамерява да отиде с кораб до Тарс и оттам да влезе в Кападокия.