— Ако смяташ осем дни за много време… — изненада се Марий. — Да не би целият този цирк наоколо да те потиска?
— Мисля, че да. Винаги съм искала да знам как си живеят царете, но ако Витиния е характерен пример, то да си призная, радвам се, че съм римлянка. Не става въпрос просто до хомосексуализма. Тук робите са същински позор. А пък царските съпруги са такива едни, че предпочитам изобщо да не ги виждам, Орадалтис е като някой глашатай — човек трябва да си слага тампони в ушите, за да разговаря нормално с нея, а Муза — колко би й отивало името на латински… Не от муза като муза, а от „мус“ — мишка! Да, Гай Марий, да знаеш, че колкото по-скоро благоволиш да се разделиш с цар Никомед, толкова ще ти бъда по-благодарна — заключи типичната римска матрона.
— Тогава да си вървим още утре — съгласи се съпругът й и бръкна в синуса на тогата си, за да извади някакво писмо. — Преследвало ме е по целия път от Халикарнас дотук, за да ме настигне. Писмо от Публий Рутилий Руф, който познай къде се намира в момента?
— В Римска Азия?
— В Пергам, за да сме съвсем точни. Тази година управител на провинцията е Квинт Муций Сцевола и Публий Рутилий се е съгласил да му бъде легат — размаха щастливо свитъка Марий. — Доколкото разбирам, и управителят, и легатът ще са щастливи да ни видят. При това писмото е било пратено още пролетта, значи си представяш нетърпението и на двамата да се срещнат с компания като нашата.
— Освен че е известен адвокат — замисли се Юлия, — аз лично не знам нищо повече за Квинт Муций Сцевола.
— Да си призная, и аз го познавам твърде бегло. А що се отнася до това, какво знам за него — само, че е първи братовчед на Крас Оратор и че са неразделни. Всъщност нищо чудно, че ми е толкова далечен. Все пак той е само на четиридесет.
Старият Никомед мислеше, че гостите му ще останат поне за месец, затова не искаше да ги пусне току-така да си вървят. Но Марий нямаше да е Марий, ако не се наложеше над някаква крехка и доста овехтяла антика като цар Никомед. Заедно със семейството си напусна царския дворец, изпратени от сърцераздирателния рев на домакина, и отплаваха през Хелеспонта към Егейско море, радвайки се на хубаво време и попътен вятър.
При устието на река Каик корабът се понесе по течението и няколко часа по-късно се озова в пристанището на град Пергам, разположено навътре в сушата. Градът беше така разположен, че пътниците, идващи откъм морето, да могат отдалеч да се възхитят на гледката: високия акропол и още по-високите планини, които го ограждат откъм изток.
Квинт Муций Сцевола и Публий Рутилий Руф ги чакаха в резиденцията на управителя, но и този път Марий и Юлия нямаха възможността да се запознаят по-отблизо със Сцевола, който тъкмо заминаваше обратно за Рим.
— Ех, де да бяхте пристигнали през лятото, Гай Марий, щяхме да се повеселим! — въздъхна Сцевола, — но сега трябва да бързам, за да стигна Рим, преди времето да се е развалило и морето да е станало несигурно. — Той се усмихна приятелски. — Публий Рутилий ще ви обясни всичко.
Марий и Рутилий Руф се разходиха до пристанището да помахат на Сцевола от кея, докато Юлия се зае с багажа в двореца, който й беше много по-присърце от царския палат в Никомидия, дори ако женското присъствие беше също толкова скромно.
Разбира се, Марий нямаше да се сети, че на съпругата му ще й е приятно да си има женска компания; стигаше му да знае, че всичко е наред и че Юлия няма проблеми. Сега беше време да се съберат със стария приятел и да обсъдят какво става в Рим.
— Ще започна с най-добрата новина — рече Публий Рутилий и се усмихна щастливо; струваше си да обиколиш половината свят, ако знаеш, че ще срещнеш Гай Марий! — Гай Сервилий Авгур умря в изгнание в края на миналата година и естествено трябваше да се провеждат избори кой да заеме мястото му в колегията. Ти, Гай Марий, ги спечели.
Марий го зяпна.
— Аз!
— Точно така.
— Неми е минавало през ума… Защо аз?
— Защото ти, Гай Марий, все още се радваш на огромна популярност сред римските гласоподаватели, независимо от това, какво правят Катул и компания, за да те компрометират. Най-малкото съгражданите ти смятат, че заслужаваш подобна проява на уважение. Кандидатурата ти беше предложена от цяла делегация конници и понеже никъде не е писано, че човек не може да участва в изборите ин абсенция, колегията на авгурите подложи и твоето име на гласуване и ти спечели. Не мога да твърдя, че Прасчо Младши и приятелите му се зарадваха на успеха ти, но като цяло Рим те приветства от сърце.
Марий въздъхна с огромно задоволство.
— Е, това са наистина добри новини! Авгур! Това означава, че и синът ми на свой ред ще бъде жрец или авгур, както и синовете на синовете му… Успях, Публий Рутилий! Успях да се закотвя в самото сърце на Рим, да стана част от него… Аз, италийският селянин без думичка гръцки.