— Не мислех, че е останало място. Толкова кораби са си оставили носовете на площада, че се чудя къде са тикнали новия. Както и да е, това не е толкова важно. Какво друго се е случило в Сицилия, Публий Рутилий?
— Ами нашият претор Луций Ахенобарб на бърза ръка е успял да обърка всичко на острова, това го научихме дори тук, в Азия. Идването му на острова силно напомняло преминаването на ураган. Още не му била минала морската болест от пътуването и вече издал указ, забраняващ притежаването на мечове или на каквито и да било други оръжия от мирното население. Разбира се, всички си направили оглушки.
— Като ги знам какви са Домиций Ахенобарбите, навярно това се е оказало грешка с фатални последствия.
— Точно така. Луций Домиций изчакал известно време да се увери, че указът му наистина е останал без последствия, и тръгнал да раздава правосъдие. Цяла Сицилия си го отнесла. Съмнявам се занапред някой да посмее да вдига въстания — робски или каквито и да е.
— Е, Домиций Ахенобарбите открай време са си били досадници, но не може да им се отрече, че постигат своето навсякъде — рече Марий. — Това ли е краят на новините?
— Почти. Да ти съобщя само, че имаме нови цензори и че двамата са обявили намеренията си да проведат най-щателното преброяване на римските граждани от десетилетия насам.
— Крайно време беше. Кои са те?
— Марк Антоний Оратор и твоя някогашен колега Луций Валерий Флак. — Рутилий Руф се надигна от мястото си. — Да се поразходим, приятелю?
Пергам представляваше най-грижливо планираният и застроен град в целия свят. Марий беше чувал подобни твърдения, но сега само се убеждаваше, че са били правилни. Дори в бедните квартали на града, разположени в подножието на акропола, не се забелязваха тесни и мрачни улички или порутени сгради, защото по всяка вероятност в града имаше кой да извършва нужния надзор и да прокарва нужните градоустройствени и благоустройствени закони. Навсякъде, където живееха хора, имаше и канализация, по която в едната посока течеше питейна вода за домовете, а в другата се отнасяха нечистотиите далеч извън пределите на града. Като че ли пергамци се бяха зарекли да построят целия си град от мрамор. Дългите колонади опасваха кажи-речи целия център, а гората вдъхваше респект с голямата си площ и изящните си статуи, големият театър беше изсечен от върха чак до подножието на скалата.
И все пак нещо във вида на града и на крепостта навяваше мисли за запуснатост и упадък. Личеше си, че въпреки усилията на сегашните управители, славните времена на Аталидите вече са отминали и няма кой да се грижи за Пергам така, както са се грижили неговите царе през вековете. Народът също не изглеждаше доволен; мнозина от минувачите се сториха на Марий измършавели от глад — нещо, което нямаше как да не изненада в такава богата страна.
— За всичко, което виждаш, са виновни единствено нашите откупвачи на данъци — рече мрачно Публий Рутилий Руф. — Гай Марий, не можеш да си представиш какво заварихме двамата с Квинт Муций при пристигането си! В продължение на години цялата провинция е била подлагана на такава жестока експлоатация от страна на алчните до безсрамие публикани, че вече й се виждаше краят! Първо сумите, които римската хазна обявява предварително, че иска от Азия, са неоправдано високи. Самите публикани наддават, докъдето им стига наглостта, за да се стигне дотам, че рискуват да останат с пръст в устата, ако не свалят кожата и от гърба на последния селянин в провинцията! Типичен пример докъде може да се стигне, ако мисълта за бърза печалба заглуши всякакъв трезв разум. Вместо да обещава от обществената земя на бедните и да я откупува с данъците, събрани в Римска Азия, Гай Гракх най-добре щеше да прати неколцина честни люде да проучат какви са действителните ресурси на провинцията и какво може тя да плаща на Рим, без да се разорява. Но той не благоволи да го стори. Нито някой друг след него. Цифрите, които се ползват в Рим, са плод от най-общи изчисления, нахвърлени от комисията, която дойде тук веднага след смъртта на цар Атал. А това беше преди тридесет и пет години!