През квинктилис понтийският двор стигна река Аракс и пое надолу по живописната й долина. Всеки път, когато керванът стореше някоя беля на местните стопани, Митридат се грижеше да възстанови щетите, като за целта трябваше да си служи предимно с прости и разбираеми за всички жестове, защото последните хора, които разбираха мъничко гръцки, бяха оставени далеч отвъд Ефрат. Делегацията прати неколцина души напред, за да съобщят в Артаксата за пристигането й, и колкото повече наближаваше арменската столица, толкова повече се усмихваше на спътниците си Митридат, защото нещо в душата му подсказваше, че дългото и скъпоструващо начинание щеше да даде своите плодове.
Цар Тигран излезе да посрещне лично знатния си гостенин пред вратите на града. Придружавала го шепа стражи, облечени от главата до петите в метални ризници и въоръжени с дълги копия в ръце и с щитове, провесени на гърбовете. Цар Митридат оглеждаше с възхищение грамадните им коне, които също бяха покрити с желязо. Самият владетел също знаеше как да привлича вниманието — качил се на златна колесница, теглена от шест чифта бели волове и защитена от слънцето с разпънат чадър! С блестящата си роба в огненочервено и тъмнооранжево, с ресните и пискюлите по нея, с дебелия си вълнен елек и най-вече с високата тиара на главата си, опасана с бялата лента на диадемата, Тигран изглеждаше като мистично видение.
Облечен сам в златна броня, преметнал през глава прословутата си лъвска кожа, обул гръцките си ботуши и пъхнал блестящата си сабя с дръжка от скъпоценни камъни в ножница, също обсипана със скъпоценни камъни, Митридат скочи от породистия си дорест жребец и с разтворени обятия се насочи към Тигран. Арменецът също слезе от златната си колесница и протегна ръце към госта си. Двамата се хванаха за ръце, погледите им се кръстосаха и само след миг между двамата се беше зародила дружба, която се дължеше колкото на личните им симпатии, толкова и на сериозните начинания, които всеки от тях замисляше за бъдещето. И единият, и другият виждаха в лицето на своя съсед съюзник, при това съюзник, без когото не биха могли да постигнат целите си.
Тигран имаше светла кожа, но тъмни коси и очи; косата му, както и брадата му бяха пуснати дълги, изкуствено накъдрени на хиляди буклички и преплетени със златни нишки. Митридат очакваше да види някой елинистичен монарх, но Тигран нямаше нищо общо с елинистическата култура. Той беше придобил навиците на партиянски владетел, което обясняваше и типичните за древните месопотамски и персийски царе облекло и фризура. За щастие поне говореше безупречен гръцки, както и няколко души от приближените му. Останалите от двора му говореха на мидийския диалект, разпространен сред народа.
— Дори в Екбатана и Сузия, които открай време са били партиянски територии — хвалеше се Тигран, когато двамата с госта си се настаниха на двата високи стола, специално поставени в съседство с царския му престол, — говоренето на гръцки се е смятало за висша проява на аристократизъм. — Колкото до тези столове, никога не бих си позволил да те оскърбя, сядайки по-високо от теб.
— Дошъл съм да предложа на Армения договор за приятелство и съюз — на свой ред обясни Митридат.
Двамата деспоти, свикнали да говорят винаги от позиция на силата и да не се съобразяват с мнението на другите, сега се ухажваха с всяка изречена реплика, изразявайки взаимното си желание за разбирателство и сътрудничество. Разбира се, от двамата Митридат беше по-силният, защото владееше много по-обширни територии, а и хазната му беше по-пълна от тази на арменеца.
— Баща ми в много отношения приличаше на царя на Партия — рече Тигран. — Изби един по един всичките ми братя, които останаха при него в Армения; спасих се само аз, защото още осемгодишен бях пратен като заложник в Партия. Затова когато баща ми заболя, единственият му син и наследник бях аз. Арменските големци се спазарим с царя на партите Митридат да ме освободи. Но цената на свободата ми беше доста голяма: седемдесет речни долчинки все по границите между Армения и Атропатена Мидийска, а това означава голяма част от най-плодородните земи в царството ми. Да не говорим за златоносните реки, за находищата на лапис лазули, на тюркоази, на черен оникс… Днес вече съм се зарекъл да върна на Армения отнетите територии и че ще намеря по-благоприятно място за построяването на по-красива столица от тази влажна дупка Артаксата.