„Привет от Рим, Гай Марий. Пиша ти точно в деня на Новата година, след като си издействах бързо куриер в лицето не на друг, а на самия Квинт Граний от Путеоли. Да се надяваме, че писмото ми ще те застигне в Халикарнас, но дори ако се разминете, все някога ще си го получиш.
Предполагам, ще се радваш да научиш, че заплахата от съдебен процес срещу Квинт Муций отпадна най-вече благодарение на неговото красноречие пред Сената и на горещата подкрепа на братовчед му Крас Оратор. Не на последно място от помощ му беше Скавър Принцепс Сенатус, който е напълно съгласен с всичко, което Квинт Муций е свършил в Римска Азия. Както се очакваше, с хазната беше много по-трудно да се спогодим, отколкото с публиканите. Което си е истина за римския делови човек, той никога няма да изпусне възможността да получи печалба, а пък новите ни отношения с азиатската ни провинция предоставят на търговците ни достатъчно възможности за печалба. Най-много шум вдигнаха колекционерите на произведения на изкуството, сред тях особено нещастен се оказа Секст Перквициен. Статуята на Александър, която си присвои от Пергам, мистериозно изчезна от перистила в дома му, навярно защото Скавър на няколко пъти изрично я спомена в речта си пред Сената. Тъй или иначе, хазната се предаде, без да си спестява недоволните забележки, и цензорите преразгледаха всички сключени договори с откупвачите в Азия. Отсега нататък данъците в Римска Азия ще се основават на цифрите, които двамата с Квинт Муций предложихме в доклада си. Това благоприятно развитие на нещата обаче не бива да те навежда на мисълта, че публиканите са ни простили всичко. Колкото по-строго се управлява една провинция; толкова по-трудно е да се правят много пари от нейното експлоатиране, а не е нужно да се споменава, че сред досегашните откупвачи на данъци има твърде много, които няма да се откажат и за в бъдеще да печелят от дейността си. Сенатът се съгласи занапред като управители на провинцията да се пращат хора с по-голям личен и обществен авторитет, което единствено би могло да затвори устите на публиканите.
Имаме си нови консули. Единият е Луций Лициний Крас Оратор, другият — моят скъп приятел Квинт Муций Сцевола. Градски претор ще бъде Луций Юлий Цезар, който заема мястото на изключителния нов човек Марк Херений. Досега не ми се е случвало да се срещна с друг римски магистрат, който да се е ползвал с подобни симпатии сред избирателите, както Марк Херений. Така и не мога да си обясня на какво се дължи фактът, че всеки път, щом го видят, римляните се побъркват от желание да гласуват за него. Нещо, което никак не се харесва на онова мазно петно, което ти извади на политическата сцена, нареждайки го за народен трибун — Луций Марций Филип. Когато преди година, бяха преброени подадените гласове за претори, Херений беше на първо място, Филип — на най-последното. Става дума, от шестимата избрани. То не бяха оплаквания, то не бяха закани! Тази година кандидатите не бяха особено интересни. Миналогодишният чуждестранен претор Гай Флак си спечели име, като дари с пълно римско гражданство някоя си Калифана, жрица на Церера във Велия В Рим още никой не може да си отговори защо — сиреч всички предполагат, но никой не може да каже със сигурност.
Цензорите ни Антоний Оратор и Луций Флак свършиха с държавните договори (задача, която беше допълнително утежнена от проблемите в Азия, та затова им отне повече от предвиденото време), прегледаха на бърза ръка сенаторските списъци и не откриха никого за изхвърляне. При конниците се получи същото, така че вече цензорите са се захванали с преброяването на всички римски граждани, независимо в коя точка на света се намират. Твърдят, че от погледа им нямало да убегне нито един римлянин.
За да изпълнят това похвално деяние, си донесоха маса на Марсово поле, пред която трябва да се явят всички римляни в Рим. С Италия ще се заеме цяла институция, включваща най-годните за целта чиновници, които ще обикалят полуострова от град на град и ще се занимават с всеки случай поотделно. Аз самият одобрявам подобен ход, нищо че много хора са на противното становище. Според тях старият начин на преброяване функционирал добре: жителите от римските села ще се обадят на своя дуумвир, тези от задморските провинции — на управителя. Но Антоний и Флак настояваха, че техният модел ще донесе по-добри плодове, затова и го наложиха. Предполагам обаче, че обикалящите комисии няма да стигнат и до провинциите, където всичко ще зависи отново от управителя. Скептиците са на мнение, че и по този, и по онзи начин резултатите ще се окажат същите.
А сега малко новини от чужбина. Нищо че ти самият се намираш по-близо до мястото на събитията, нищо чудно и да не си ги научил. Сирийският цар Антиох VIII Грип, сиреч Орловият нос, бил убит от братовчед си (а може би по-скоро чичо или полубрат) Антиох IX Кизикиец. Вдовицата на Грип, египтянката Клеопатра Селена, веднага се хванала с неговия убиец Кизикиеца и двамата вдигнали хубава сватба! Чудя се дали изобщо е плакала между смъртта на стария си съпруг и женитбата с новия. Това, което поне е сигурно, е, че занапред Сирия ще бъде управлявана от един-единствен цар.