Ливия Друза отмести поглед от Форума и отново го спря на Ахенобарбовата къща под самата тераса. Очите й шареха по празната лоджия на съседите, сякаш търсеха нещо. Преди много време — вече не можеше да определи колко, но във всеки случай преди сватбата й, — когато строгият й брат я бе държал настрана от всякаква компания, дори от момичета на нейната възраст, Ливия Друза бе могла да потърси утеха единствено в книгите; и да се влюби в мъж, с когото по никакъв начин не би могла да се запознае лично. Тогава тя прекарваше дните си да стои на слънце на лоджията и да дебне у съседите няма ли да се появи високият, червенокос младеж, който толкова силно я беше привлякъл, че тя мигом го обгърна с момичешките си фантазии, представяйки си, че той е цар Одисей от Итака, а тя — злощастната Пенелопа, очакваща завръщането му у дома. В онези години дори случайните появявания на непознатия на отсрещния балкон — защото той не беше от честите гости на Ахенобарб — бяха достатъчни да подклаждат въображението й и да й вдъхват надежда, че мечтите ще се превърнат в реалност. После обаче я омъжиха и споменът за червенокосия младеж само правеше нещастието й по-осезаемо. Едва когато разбра кой е непознатият, Ливия Друза се освободи от неговия призрак, нищо че никога не го бе смятала за самия Ахенобарб; Ахенобарбите бяха стара и знатна фамилия и макар да носеха червени коси като въображаемия Одисей, представляваха характерен физиологически тип, към който този от балкона насреща явно не принадлежеше.
Ливия Друза никога нямаше да забрави разочарованието си, когато научи кой всъщност е непознатият. Това беше в същия ден, когато и плебейското събрание призна тъста й за виновен и го осъди на изгнание. В деня, когато икономът на брат й Кратип бе изтичал през целия Палатин, за да я отведе нея и малката Сервилия от дома на Цепион, преди къщата да бъде наобиколена от гневната тълпа. Имаше с какво да си спомня този ден, изпълнен с разтърсващи събития! За пръв път тогава, като слушаше разговора на Друз с жена му Сервилия Цепионида, Ливия си бе дала сметка как трябва да се държи една истинска римска съпруга. За пръв път й ставаше ясно, че и жените носят своя дял за решаването на семейните проблеми. За пръв път бе вкусила неразредено вино. А след това, когато проблемите бяха намерили своите решения и нещата започнаха да се успокояват, Сервилия Цепионида бе назовала на глас червенокосия Одисей на лоджията отсреща. Непознатият се казваше Марк Порций Катон Салониан и не беше никакъв цар. Дори не можеше да се нарече благородник, защото по бащина линия се падаше потомък на един тускулански селянин, а по майчина — на роб — келт.
Именно в онзи далечен миг Ливия Друза бе узряла за живота.
— А, ето те къде си! — чу се зад гърба й пискливият глас на Цепион. — Какво правиш на студа, жено? Прибирай се вътре!
Ливия Друза послушно стана от пейката и се насочи към омразното брачно легло.
Квинт Сервилий Цепион замина от Рим в края на февруари, като специално бе заявил на Ливия Друза да не го чака цяла година, ако не и повече. В първия момент това я беше изненадало, но той побърза да й обясни, че работата била изключително сериозна, той бил вложил всичките си пари в смелите си начинания и бил принуден да стои в Италийска Галия поне докато не се увери, че нещата са потръгнали, както трябва. Преди прощаването им Цепион се показа крайно усърден при изпълнението на съпружеските си задължения; оправдаваше се както с дългата раздяла, която им предстоеше, така и с желанието най-сетне жена му да зачене син; според думите му едно забременяване би й отворило достатъчно работа да не скучае. В ранните години на брака им всеки допир с мъжа й предизвикваше у Ливия Друза отвращение, но откакто научи кой е въображаемият цар Одисей, чиито милувки толкова време беше бленувала, тя промени мнението си и занапред гледаше на любовната жар на Цепион като на досадно, но все пак поносимо преживяване. Без да сподели с мъжа си нищо от плановете си за времето на отсъствието му, Ливия Друза просто го изпрати до вратата, изчака от благоприличие да минат осем дни и поиска да говори с брат си.
— Марк Ливий, искам да те помоля за една голяма услуга — започна тя, след като седна на стола за клиентите; но в следващия момент си помисли как ли изглежда отстрани и прихна да се смее. — Богове! Знаеш ли, че не съм сядала на това място от деня, когато ме убеди да се омъжа за Квинт Сервилий?