Друз стана мрачен при този спомен и сведе поглед към ръцете си, облегнати на писалището.
— Беше преди осем години.
— Точно така — съгласи се Ливия и отново се засмя. — Както и да е, братко, не съм дошла да си говорим какво е станало преди осем години, а да те моля за услуга.
— Стига да ми е по силите, Ливия Друза, можеш да си сигурна, че ще я изпълня с най-голямо удоволствие — побърза да я увери той, доволен, че сестра му не зачопли старата рана.
Неведнъж Друз бе обземан от желание да се извини на сестра си, да поиска, ако трябва и на колене, прошка за ужасната грешка, която стори с нея; колкото и да се правеше на сляп, той не можеше да не забележи постоянната скръб, изписана на лицето й, да не си повтаря хиляди пъти, че когато навремето двамата бяха спорили за действителните качества на Цепион, тя се бе оказала правата. Но гордостта не му позволяваше да се извини, пък и независимо от промените, настъпили в живота му, Друз продължаваше да е убеден, че като омъжи Ливия за приятеля си, поне й е попречил да последва примера на майка си. Тази ужасна жена го беше преследвала с години, превръщайки се едва ли не в нарицателно за това, до какво падение може да доведе една порочна и недостойна любовна връзка, особено когато се запомни като един от най-шумните скандали в историята на Рим.
— Е? — подкани той с жест Ливия Друза, която изведнъж се бе умълчала.
Сестра му чак се беше намръщила от притеснение; прокара език по пресъхналите си устни и с усилие погледна брат си право в очите.
— Марк Ливий, от дълго време си давам сметка, че двамата със съпруга ми злоупотребяваме с гостоприемството ти.
— Дълбоко грешиш — възрази й той веднага, — но ако случайно аз самият съм сторил нещо, с което да те наведа на подобни мисли, то редно би било да ти се извиня. Трябва да ми вярващ, сестрице, ти винаги си била добре дошла в моя дом и не виждам защо тепърва ще се чувстваш нежелана.
— Много съм ти признателна, но добре знаеш, че говоря самата истина. Нищо чудно причината двамата със Сервилия Цепионида така и да не сте се сдобили с дете да е чуждото присъствие.
— Съмнявам се — изгледа я недоверчиво Друз.
— Аз пък съм сигурна — поклати глава Ливия. — Но сега се очертават по-спокойни времена за вас двамата, Марк Ливий. Тази година не си зает с никакви държавни задължения, а вече малкият Друз Нерон достатъчно живее в дома ти, за да си доведе братче или сестриче, както казват старите хора. Аз поне им вярвам.
Но на Друз не му се разискваха подобни болни теми, затова я прекъсна:
— По-добре кажи какво точно имаш предвид.
— Имам предвид това, че след като тъй и тъй Квинт Сервилий ще отсъства дълго от къщи, не виждам причина да не отведа децата за известно време в провинцията. Ти притежаваш прекрасна малка вила близо до Тускулум, която е на по-малко от половин ден път от Рим, а вече няколко години никой от нас не е стъпвал в нея. Моля те, Марк Ливий, нека отида да живея там известно време! Иска ми се да усамотя!
Брат й продължително я изгледа, може би подозирайки, че е премълчала нещо. Но в погледа на Ливия не се криеше нищо, което да потвърди подозренията му.
— Говорила ли си за това с Квинт Сервилий?
Без да сваля очи от неговите, Ливия твърдо отговори:
— Разбира се, че сме говорили.
— Не ми е споменавал нищо.
— Колко странно! — усмихна се тя. — Но пък и му е съвсем присъщо.
Марк Ливий се засмя на последната забележка и той не можеше да откаже.
— Е, сестрице, щом като Квинт Сервилий е съгласен, не виждам причина да не постъпиш, както смяташ за добре. Тускулум наистина се намира близо до Рим и ако трябва, ще мога да те наглеждам.
Ливия Друза покорно благодари на брат си.
— Кога смяташ да тръгнеш?
Тя се надигна от стола си.
— Веднага. Мога ли да помоля Кратип да се заеме с пренасянето на багажа ми?
— Разбира се. — Друз тихичко се покашля. — Всъщност, Ливия Друза, трябва да знаеш, че ще ни липсваш. Децата ти също.
— Особено след като нарисуваха втора опашка на коня и превърнаха гроздето на гнили ябълки?
— Кой знае дали Друз Нерон няма да ги разкраси още по-добре в идните години. Ако се замислиш, имахме късмет. Боята беше още прясна, всичко можа да се поправи. А сега колекцията на баща ни е на сигурно място в избата, където ще остане, докато не порасне и последното дете в къщата.
Друз също стана, за да изпрати сестра си. Двамата се разходиха под колонадата и се спряха пред стаята на домакинята, където Сервилия Цепионида тъчеше на стана си одеяла за новото легло на малкия Друз Нерон.
— Сестра ни иска да ни напусне — съобщи й още от вратата Друз.
В недоумението, което се изписа по лицето на жена му нямаше нищо подправено, още повече че под него прозираше гузна радост.